Фактът, че България се приближава до еврозоната, е стабилизиращ фактор за икономиката и вероятно ще бъде една от основните причини да се избегне сценарий на стагфлация, ако облаците около нас, в глобалната икономика, продължат да се сгъстяват. Това мнение изрази в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. Той е убеден, че рискът някои от икономиките в ЕС да изпаднат в стагфлация обаче е непосредствен.
"Монетарното затягане, което предприема Европейската централна банка, води до цена на кредита, която е различна в различните страни. Това е голямо предизвикателство за централна банка, която действа в такъв голям регион, защото нейната мисия е цената на кредита във всички страни в еврозоната да бъде сравнително една и съща, обясни икономистът. – Това означава да имаме общ пазар, но не навсякъде този механизъм на трансмисия на по-високите лихви на централната банка към по-високи лихви за реалната икономика действа по един и същ начин. Има страни, в които цената на кредита вече отиде твърде високо и това съвсем видимо забавя икономиката в степен, в която сценарий на стагфлация изглежда очакван."
Според Павлов за България такъв сценарий не се очаква. Една от причините е, че цената на кредита (особено при някои категории кредит за домакинствата) остава много ниска. „Степента на затягане на монетарните условия, които наблюдаваме в България е много по-ниска, отколкото в повечето страни от еврозоната, както и на тези, които са извън еврозоната и водят самостоятелна парична политика“, потвърди той.
По думите му приближаването на България към еврозоната ще доведе до допълнителни позитиви. „С приближаването към еврозоната депозитите в банковата система се очаква да нараснат. С нарастване на депозитите се създават условия тяхната цена да остане ниска, а понеже лихвите по доста кредити са свързани с цената на депозитите, това създава предпоставки да очакваме, че и цената на кредитите ще се увеличава много, много постепенно“, коментира главният икономист на УниКредит Булбанк.
За пример Павлов даде корпоративните депозити, чиито лихви растат. „Малко или много това ще оказва натиск по отношение и на депозитите на домакинствата, въпреки липсата на алтернативи за тях къде да инвестират спестяванията си.
„Цената на депозита ще нараства, това ще вдига цената на кредита и предполагам, че банките ще разбират все по-ясно, че не е в техен интерес цената на кредита да е обвързана с цената на депозита", смята Кристофор Павлов. Според него банките ще се нуждаят от по-гъвкава структура на лихвите в икономиката, защото при ниски лихви и силен икономически растеж спред между лихвите на кредитите и депозитите от 2% може да е добре, но при някои други обстоятелства може да не е достатъчен, особено ако икономиката силно се забави и провизиите трябва да нараснат.
Иконочистът счята, че в интерес на банките е да „отвържат“ цената на кредита от цената на депозита, за да имат по-гъвкава структура за определяне на лихвата. „Това ще бъде и в интерес на ЕЦБ, защото ще ѝ позволи трансмисионният механизъм на монетарната политика да работи по-добре“, съветва главният икономист на УниКредит Булбанк.
Той предупреди, че има риск от забавяне на икономиката на ЕС и „това се случва на фона на много агресивно затягане на лихвите“.
По думите на Павлов има изследвания, които сочат, че инфлация от около 4% в еврозоната би била най-благоприятна, а „ние вече се доближаваме до тези стойности“. Икономистът напомни, че в същото време "предстои допълнително затягане", защото влиянието на монетарната политика на ЕЦБ "още не е стигнало до реалната икономика и може да видим скоро и 3% нива на инфлацията в еврозоната".
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.
22:16 | 26.10.23 г.
