Политическата криза и честата смяна на правителства забави процеса на трансформация на въглищната енергетика в България, който беше започнат от Европейската комисия през 2019 г. Правителствата не успяха да обяснят на работещите в сектора, че този преход е необратим, но ще тече успоредно с работата на централите до икономическото им затихване. Това коментира доц. д-р. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", в ефира на предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria във връзка с териториалните планове за справедлив преход, ктоито бяха изпратени в ЕК в събота.
Стойчев посочи, че не е имало комуникационен план с ясен анализ и обяснения на бъдещите стъпки. Според него управляващите са се предоверили на синдикатите, които изглежда не са предали коректно информацията на работниците, което само е засилило напрежението и породените протести.
„ТЕЦ-овете ще продължат да работят до 2038 г., няма дати за затваряне на конкретни въглищни централи, но някои от тях ще отпаднат от енергийната система преди тази дата, защото ще са икономически неизгодни“, посочи гостът в предаването.
"Нашата страна на този етап само отлага. Тези протести за резултат от постоянното отлагане да се каже неудобната истина на хората, че преходът е практически неизбежен. Ако тези процеси на комуникация бяха стартирали значително по-рано и по-интензивно, най-вероятно днешните протести щяха да са в по-лека форма и основно щеше да се коментира размерът на компенсациите... Вместо да изместим центъра на тежестта към развитие и прогрес, ние изместихме тежестта към социално напрежение. Това беше грешка и тя може да се преодолее", смята Стойчев.
Частните ТЕЦ-ове – „Марица Изток“ 1 и „Марица Изток“ 3 - ще работят поне до изтичането на договорите за изкупуване на тяхната електроенергия през 2024 г. и 2026 г., като е вероятно те да сменят енергоизточника си след тези дати, каза Стойчев. И допълни, че няма предложения за спасяването на държавния "Марица Изток" 2, който произвежда най-скъпия ток и е най-неефективен - той може да продължи като някаква форма на студен резерв за известен период от време, предположи Стойчев. Дори и България да трябва да внася ток от другаде, докато се задействат нови ВЕИ мощности - това няма да е "някаква непоносима криза", посочи събеседникът.
"Подклажда се страх, че хората ще плащат повече за енергия. Хората ще заплащат много средства за енергия, тъй като тази от ТЕЦ тепърва ще става най-скъпа. Този процес е неспираем... Колкото повече в микса участват ТЕЦ-овете, толкова по-скъпа ще бъде енергията в България", подчерта той.
„Трансформацията на частните ТЕЦ вероятно ще включва фотоволтаици, хидролизатори, водород, като този технологичен скок ще бъде извършен през това десетилетие. Скокът ще е наистина забележим, смята Стойчев.
„Засилена подкрепа от правителството за различни от фотоволтаици ВЕИ най-вероятно значително ще промени вътрешното потребление, като ще трябва план как да се подсигурява пикова енергия в моментите на върхово потребление“, каза още той.
Ако има компенсации за пенсионираните работници в сектора, те ще са и за държавните, и за частните ТЕЦ-ове, но не трябва да са еднакви за всички заети, защото ще предизвика друг вид криза в региона на Стара Загора, посочи Стойчев.
Още от разговора може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria