fallback

Експерти: Протестният вот „Не подкрепям никого” очаква доказателства за работата на политиците

До какво ще доведе бунтът на негласуващите, които не се припознават с политическите субекти, коментират преподавателят Христо Господинов и психологът д-р Пламен Димитров

22:50 | 10.04.23 г. 1

По данни на Централната избирателна комисия 109 095 души са избрали опцията „Не подкрепям никого”. „Протестният вот е ясен сигнал към сегашната политическата класа, че нещо трябва да промени. Хората, които гласуват с „Не подкрепям никого”, имат активна гражданска позиция, компетентни са, следят политическия живот, но не намират смисъл за кого да гласуват. Гласувайки по този начин, те дават сигнал на политиците, че не предлагат това, което хората очакват. Хората искат да видят политиката, която посочва начина, по който с труд, с усърдие може да живеят качествено“, коментира в предаването „Бизнес старт” на Bloomberg TV Bulgaria Христо Господинов, преподавател по политически науки. Според него броят на гласувалите, които не са избрали политическа сила отговаря на избора на 10-15 депутати.

Да говориш с мълчание

„Така е направена процедурата, че това е само сигнал за изявяване на гражданска активност, дори с негативни конотации“, посочи психологът д-р Пламен Димитров.

Господинов отбеляза, че хората, които изобщо не отиват до избирателните урни, за да гласуват, са повлияни от информацията в социалните медии и насаждането, че няма смисъл да го правят, защото така или иначе ще има нови избори.

Д-р Димитров цитира данни на проучване, според което една четвърт от негласуващите са хора, които са успешни, имат активно отношение към своето развитие и към хората и организациите, които са важни за тях. „Това са модерни, мислещи хора, които биха могли да бъдат елита на всяка партия“, заяви психологът.

Той уточни, че не трябва да се твърди обаче, че „групата на негласувалите е хомогенно-монолитна и се характеризира с политическа апатия и незаинтересованост”. Но отбеляза, че около 41–42% от пасивните, които не гласуват на избори, имат да решават сериозни житейски проблеми, и не виждат смисъл да участват в избори.

Ще има ли диктат на политиките

„В прав текст тези хора ни казват, че консултативната готовност на нашите политици е ниска. Политиците и управляващите не слизат при тях реално, не ги въвличат. Те ни казват и нещо друго – ние искаме да подкрепяме политики, но не конкретни партии", посочи д-р Димитров. "Те мислят стратегически за действието на конкретни политики и искат по тях да се говори непрекъснато. Според тях предизборните кампании не са достатъчни, те искат постоянна връзка, открит диалог и не само през медиите.”

Според него всяка общност – за да е ефективна, трябва да изгради механизми на споделено лидерство, не едни и същи фигури и имена. „Хората очакват да видят не просто нови лица, а хора, които се борят за тези места вътре в своите структури, с доказани идеи и концепции“, изтъкна психологът.

Господинов е на мнение, че от решаването на проблемите ще зависи изборът на политически партии, а Димитров допълни, че „качеството на живот и стойностният дебат ще решават избираемостта“.

Защо навсякъде по света намалява броят на гласуващите? Какви са поуките от вота в България? Защо политическите кампании преди избори не са достатъчни хората да се ориентират? Ще има ли дебати на професионални теми за развитие на обществото?

Целия разговор може да видите във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” гледайте тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 22:40 | 10.04.23 г.
fallback
Още от Bloomberg TV виж още