Той напомни, че липсата на подкрепа (и абсолютно мнозинство в парламента) принуди Макрон да използва конституционен таран, при който правителството може да прокара закон, без да бъде гласуван в долната камара на парламента, предизвиквайки вот на доверие. Правителството оцеля при вота, но само с девет гласа.
„Опитът на президента да успокои гнева на французите от предложената пенсионна реформа в телевизионно интервю тази седмица му донесе само обвинения в лъжи и арогантност към синдикатите. Макрон изглежда не си дава сметка, че дойде на власт не заради одобрението на хората, а защото те не искаха националистическия лидер Марин льо Пен като президент", посочи Стефан Манов.
По думите му пенсионната реформа във Франция се крепи на крехкия аргумент, че след години ще се получи годишен дефицит от порядъка на 13 млрд. евро в системата, което не се приема от французите, защото беше лошо замислена и лошо представена пред обществото. "Французите не разбират защо трябва да работят две години повече за само толкова малък дефицит – на фона на икономиката, бюджетът и излетите между 200 млрд. и 400 млрд. евро за справяне с Covid и инфлацията, напомни анализаторът. – Това е реформата, която е най-много отхвърляна от всички, провеждани през последните тридесет години – всички синдикати са срещу нея от самото начало. Около 70% от френските граждани отхвърлят реформата, а сред работещите отхвърлянето е 90%."
Според Стефан Манов Макрон няма мнозинство в парламента и няма реална възможност да провежда свои реформи, в който и да е сектор, без подкрепата на някоя от двете опозиции – крайната левица или крайната десница. „Той дойде на власт през 2017 г. с обещания да прави и леви, и десни политики, но изглежда достигна лимита на този модел на едновременни, но понякога несъвместими политически линии“, коментира Манов.
Той допусна, че Макрон може и да предизвика предсрочни избори, но смята, че те само могат да отслабят подкрепата му от 28% в настоящата ситуация.
„Макрон не събра смелост да постави самата реформа на вот в парламента и това го лишава от легитимност, което обяснява и скептицизма на французите към нещо, прокарано с конституционни хватки“, добави Манов.
Може ли да се намери алтернатива за попълване на дефицита в социално-осигурителната система на Франция? Какъв е икономическият отзвук от протестите? Достига ли критичната точка миграцията във Франция?
Повече за елементите на предложената реформа и политическите проблеми пред президента Макрон може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.