Той напомни, че Федералният резерв, заедно с Федералната агенция за защита на депозитите и финансовото министерство на САЩ, излязоха с програма, която се смята, че разрешава настоящата криза.
„За разлика от 2008 г., когато банките държаха в балансите си изключително токсични активи, които нямаха никаква или почти никаква стойност, в момента те имат обезпечения под формата на държавни ценни книжа и ипотечни книжа“, посочи Попов.
Според него има проблем най-вече с ликвидността на банката, не с обезпеченията. По думите му подкрепата ще подпомогне всички засегнати страни от кризата да получат т.нар. мостово финансиране от Фед. „Това е едно смислено решение, което отличава ситуацията от 2008 г. и не може да се очаква загуба за данъкоплатците от спасяването на тези банки“, отбеляза Войнов.
Той обаче подчерта, че кризата е показателна, че трябва да има промени, които да се заемат с контрола и регулациите върху банките, изцяло насочени към технологичния сектор.
Анализаторът потвърди, че в момента държавните ценни книжа се включват с тегло нула при оценяването на риск коефициента, което може би трябва да бъде преразгледано. „В САЩ най-вероятно предстои дебат и ще има регулации и законови изисквания по отношение на мониторинга на тези финансови институции. Под въпрос е поставен моделът на тези банки, които бяха изключително и изцяло съсредоточени в технологичния сектор, като вероятно ще трябва да диверсифицират“, смята още Войнов.
Какви ще са стъпките за диверсифициране на депозитите на технологичните компании? Ще има ли изтегляне на средства и на ликвидност от по-малките банки в САЩ? Само повишаването на лихвите от страна на Фед ли предизвика проблемът в SVB? Какъв ще е отзвукът в България след финансовата криза в САЩ с фалита на американски банки? Ще бъдат ли засегнати българските стартъпи?
Целия разговор гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Видеа с всички гости на предаването „В развитие“ гледайте тук.
22:05 | 13.03.23 г.
