Кибератаките са част от стратегията на войната, защото Русия не може да нападне директно НАТО и използва такива тактики, за да може по някакъв начин да го уязви. Но тези инструменти, тези технологични агенти еволюират и никой не знае до къде ще стигнем. Това е новата заплаха, срещу която НАТО трябва да се бори. Под чадъра на „Член 5“ трябва да влязат и киберзаплахите. Не просто конвенционалните заплахи. Това каза д-р Искрен Иванов, политолог и експерт по международна сигурност и управление на конфликти, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria.
В момента Русия и Украйна (да не кажа Русия и Америка) се намират в едно състояние, което се нарича "дилема на сигурността", каза Иванов. "Те са заключени в тази дилема и всяка една от тях трябва да избира дали да отстъпи или да нападне. Проблемът е, че на Русия в един момент ще ѝ свършат ресурсите да напада и понеже руснаците не са свикнали да отстъпват, а и в момента виждаме, че те заявяват, че ще продължат да воюват, докато не изпълнят целите на, както те я наричат, специалната военна операция, аз се опасявам, че на масата остават две опции - едната е ядрената, а другата е украинска победа. Това, обаче незнаем как ще стане, защото самият Антъни Блинкен каза, че Крим е червената линия за Русия. А Песков му отговори - ако Украйна атакува Крим, цяла Украйна ще гори (каквото и да значи това)".
"Мисля, че по-скоро можем да говорим за край на войната тогава, когато стигнем до Крим. Той ще ознаменува развръзката в конфликта, защото от там започна всичко през 2014 година и там ще приключи".
След тази война между Русия и Украйна, надявам се тя да приключи бързо и в рамките на нормалното, защото знаем, че ядрената опция винаги е на масата, коментира политологът, "но ако тя приключи успешно, тогава може да станем свидетели на два сценария". "Единият е двуполюсен свят - между САЩ и Китай. В него тези две сили ще се състезават военно, технологически и икономически. Това състезание няма да напомня състезанието от Студената война, защото Китай е различен от Съветския съюз. Вероятността да има конфликт ще е по-малка, но състезанието ще е много по-оспорвано".
"Вторият вариант е да има многополюсен свят, но това ми се вижда по-малко вероятно. Защото Европа има претенции за полюс, но тя няма армия, първо. И второ - виждаме, че и държави, като Индия и Бразилия все още не са достигнали паритет със САЩ и Китай, а и в близко бъдеще нямат възможност да го достигнат. Поне в близките десетилетия това няма как да стане. На този етап Вашингтон и Пекин са единствените два актьора, които имат технологичния, икономическия, политическия и дори в някои отношения и културния потенциал да бъдат глобални сили и полюси в системата на глобалните отношения".
Има вероятност Русия да се разпадне при загуба на войната, потвърди събеседникът, но подчерта, че това „ще бъде дълъг и мъчителен процес“. „До класически разпад не смятам, че ще се стигне. По-скоро Русия ще се превърне в нещо като икономическа колония на Китай. Руснаците знаят, че ако загубят тази война, единият вариант е те да се реинтегрират обратно в европейската ценностна система. Това означава директно да връчат ресурсите си на Запада - да се разоръжат. Те никога няма да го приемат. Така че, по всяка вероятност, ще се опитат да играят в някакъв руско-китайски блок, при което обаче ще станат икономическа колония на Китай. По-скоро можем да говорим за дезинтеграционни процеси, които по някакъв начин ще отслабят политичеки Руската федерация, но за разпад можем да говорим по-скоро в дългосрочен план и то ако войната действително приключи с поражение на Русия“.
„Песимист съм по отношение на политическия разпад на Русия, но съм оптимист по отношение на икономическия разпад. Защото в един момент руската икономика ще колабира. В момента Русия е впрегнала всичките си ресурси в тази война. Но това няма как да продължи вечно. Руската икономика беше едва 2% от световната преди войната, а сега дори самите руснаци признават, че икономиката им е в значително по-лошо състояние, отколкото преди да се влезе във войната с Украйна“.
Винаги съм бил противник на твърдите регулации в интернет пространството, защото тогава влизаме в друга крайност. Но трябва да има общоприети стандарти. Отправна точка за тези стандарти трябва да бъдат, не само фалшивите новини, но и борбата с кибертероризма. Защото нещата излизат от контрол, особено когато има война, подчерта гостът. „Това е предизвикателството, с което в момента се борим. Не просто предизвикателството кой ще победи в Украйна, а и какви ще бъдат последиците“.
Кибератаките са част от стратегията на войната, защото Русия не може да нападне директно НАТО и използва такива тактики, за да може по някакъв начин да го уязви, заяви Искрен Иванов. „Но тези инструменти, тези технологични агенти еволюират и никой не знае до къде ще стигнем. Това е новата заплаха, срещу която НАТО трябва да се бори. Под чадъра на „Член 5“ трябва да влязат и киберзаплахите. Не просто конвенционалните заплахи“.
„Ние видяхме, че войната не си е отишла. Нея я има, но тя вече е по-опасна, защото е подплатена с нов тип заплахи“.
За казуса „Магнитски“ Иванов бе категоричен, че няма да се отрази по някакъв начин на изборните резултати през април в България, „но ще има отражение върху политическия елит като цяло. Защото лицата, които са санкционирани, независимо от партийната си принадлежност, всички принадлежат към т.нар. консервативен лагер в българската политика. Така че е възможно в по-далечен план засилване на тези консервативни настроения в противовес на либералния лагер, който в момента набира сила на изборите“.
„Това ще е следващия сблъсък, който ще бъде изострен, именно от тези санкции „Магнитски“ – сблъсъкът между либерали и консерватори в България“.
По-интересно ще стане ако на изборите в САЩ победи президент консерватор, защото тогава „палачинката“ със санкциите може да се обърне. Но това предстои да видим, заключи гостът.
Каква е вероятността Израел да наруши неутралитета си и да се намеси с предоставяне на подкрепа за Украйна?
Вижте целия коментар във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате тук.