„Истинските предприемачи са имена, които се знаят, те се появяват тогава, когато България се обвързва с пазара. Става дума за времето от преди Освобождението. Тогава знаем един габровец – Христо Рачков, който изгражда дружества, започва да изнася от българските земи коприна и розово масло по света. Това става в началото на XVIII век“, посочи доц. Коларов и обясни, че розовото масло е основен експортен продукт и обект на предприемаческата активност на българите от края на XVIII в. и началото на XIX век.
По думите на проф. Пенчо Пенчев износът от българските земи, в рамките на Османската империя, се е извършвал до Цариград, но и през Румъния (тогава Влашко), Молдова, като предприемачите са стигали до Русия и Австро-Унгария. „Последните години преди Освобождението със сигурност вече работим на един много софистициран пазар. Нашите предприемачи стигат до Франция, класически пазар. Продаваме прекрасно розовото си масло в Грас, градът, който и днес е центърът на парфюмерийната промишленост, продаваме в Марсилия, Лондон. Стигаме и до Ню Йорк, където още преди Освобождението имаме български фирми, които са регистрирани и работят там успешно", даде пример професорът.
Доц. Коларов обясни, че природната даденост на България с развитие на овцевъдството, което дава една ценна суровина, е предпоставка за развитие на първите текстилни предприятия и предприятия за прежди. "Организират се и дейности, които сега наричаме подизпълнителски или субконтракторство. Възлага се изработването на изделия от вълна и в домашни условия. Армията на султана е един голям клиент. Това е и основата на първото индустриално предприятие в България – на Добри Желязков в Сливен", разказа той.
Проф. Пенчев потвърди, че предприемчивостта и предприемачеството не се раждат доброволно, а от трудността от сблъскването с действителността. „Така е и в Елена, и във всеки район с голямо предприемачество, в Сливен, там, където е началото на индустриалното предприемачество, където също няма кой знае колко добра земя", отбеляза професорът.
Според авторите на книгата "История на българското предприемачество" обикновено се пропуска, но си заслужава да бъде казано, че първо, предприемачеството е свързано с много голям риск и част от него са фалитите, които българските предприемачи преодоляват и взимат уроци. Другият голям урок, който дават предприемачите от миналото, е примерът с братята Евлоги и Христо Георгиеви, които като работят с партньорите си в България, им казват: "Ама, вземете да си спазвате задълженията и да си водите точно сметката".
С какво врачанският предприемач Мито Орозов е предизвикал интереса на Хенри Форд? Как четири фамилии са създали лицето на розопроизводството в България? Имало ли е предприемачи-иноватори? Кога се появяват първите акционерни дружества в България? Какъв е бил авторитетът на българския предприемач пред чуждестранните контрагенти?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.