„Имаме проблем и с един от Маастрихтските критерии – инфлацията, която е по-висока, отколкото в Европейския съюз, посочи той. – Що се отнася до дефицита, ще се има предвид дефицитът от миналата година, който беше в рамките на 2,9% от БВП, така че е в рамките на критериите“.
Проф. Ганчев напомни, че България няма класическите механизми за антиифлационна политика заради валутния борд и според него това е една от причините инфлацията в България да е по-висока от тази в еврозоната. Той обясни, че тя не е точно монетарна, а е свързана с производствените разходи, със структурата на пазара.
По думите на икономиста, откакто страната ни е във валутен борд, има закономерност – в периоди, когато има висока инфлация, в България тя е малко по-висока, отколкото в еврозоната, а когато има дефлация, тя е също под тази в еврозоната. Той напомни, че икономиката ни генерира по-големи колебания на инфлационния процес, защото няма инструментите на монетарната политика, с които да ги изглажда.
Проф. Ганчев обясни, че в България механично се пренасят процесите в еврозоната с известни отклонения, отразяващи структурата на пазарните механизми у нас, които „не са толкова конкурентни“.
Той е категоричен, че за страната ни не е добре да остава дълго време във валутен борд. За пример даде опитът на България с автономна монетарна политика до 1996 година и напомни, че той не е положителен (90-те години монетарната политика бе един от инструментите за създаване на спекулативна обстановка на валутния пазар и на кредитните пазари).
“Присъединяването към еврозоната е най-доброто решение, коментира икономистът и смята, че България трябва да използва настоящия момент. – Не бих казал, че ако не влезем точно през 2024 година, това ще бъде трагично, но трябва да използваме момента, защото е преломен за страната ни. Неслучайно имаме този План за възстановяване и устойчивост. Това предполага нашата икономика да мине на други технологични релси – на релсите на зелената икономика, а това изисква големи инвестиции".
Фалшива спекулация ли е твърдението за ръст на цените с 30% след влизането в еврозоната, след като те вече са на европейско равнище? Защо политическият консенсус за еврозоната е по-скоро на думи? Ще се разминат ли САЩ и Европа с рецесията?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.