„Едрите земеделци имат възможности – използват дронове за наблюдение, прецизно торене и други и това е нещо много хубаво“, обясни Петров за концепцията, залегнала в една от целите на Стратегическия план за земеделие – подпомагане на земеделските стопани да възприемат иновации от прецизно земеделие до агроекологични методи за производство.
Според него за животновъдството, особено за дребните преживни животни, „всички тези програми са абсолютен нонсенс“.
Той потвърди, че те още не са внедрили механизация. „След това е нужна роботизация и чак след това – дигитализация", посочи Петров. „Ние сме две крачки назад. Тези мерки се правят единствено и само за големите. Ако искаме да съхраним малките и средните стопанства, трябва да се даде повече тласък да се включи механизация, след това някаква форма на роботизация и чак след това на дигитализация. Просто сме много далеч като развитие“, допълни той.
Петров е на мнение, че е нужна промяна на концепцията за млад фермер, защото активните млади фермери в цялата страна са само няколко хиляди. По думите му първо трябва да се осъзнае, че „раздаването на пари на калпак“ не работи и са нужни мерки, с които младите хора, „започвайки от малки икономически единици, да имат потенциал да се развиват, а не да се ориентират спрямо точки за някой проект, който трябва да се спечели".
Петър Петров обясни, че за „младите фермери" в стратегията са заложени 127,5 млн. евро, но „има порочни практики, които трябва да бъдат спрени".
Защо пари от дофинансиране в земеделието не стигат до младите фермери? Какви са недостатъците на новия Стратегически план за земеделие? Какво е състоянието на държавния поземлен фонд и общинските поземлени фондове? Има ли спекула при зърното? Защо е необходимо да се промени концепцията за селски район? Какви са екологичните, социални и икономическите предизвикателства в земеделието?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.
14:09 | 12.12.22 г.
