Кр. Станчев: Всички планове за въвеждане на еврото ще бъдат отложени за след 2026 г.

За бюджета няма кой знае какъв риск, ако няма редовно правителство. Ще се запазят относително неблагоприятни макропараметри, което означава, че всички планове за въвеждане на еврото – те така и така вече не могат да бъдат изпълнени – ще бъдат отложени за след 2026 г. Тази прогноза в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria направи доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика.

Според него сегашното служебно правителство може да има „относително дълъг живот“, а редовно правителство може да се сформира само ако се постигне предварително споразумение между партиите по работна програма, както по думите му е станало през 1990 г. с приемането на най-необходимите закони.

„Каквото и да е правителството, то ще трябва да ограничава разходите и да търси начини за увеличаване на приходите чрез връщане на унифицираните ставки за ДДС, замразяване на минималната работна заплата, спиране на добавките и облекченията „на калпак", намаляване на пенсионните плащания“, е мнението на икономиста.

Станчев е категоричен, че новото служебно правителство, или сегашното, ако продължи да изпълнява тази функция, няма да има друг изход, освен да съкращава разходи. Той обаче предупреди, че ако има бюджетни излишъци, те могат да бъдат отново похарчени в последните седмици на годината.

Икономистът е категоричен, че трите фундаментални критерия за влизане в еврозоната няма начин да бъдат изпълнени.

„Държавният дълг ще отиде на над 40% от БВП“, очаква Красен Станчев и потвърди, че е важна тенденцията, а не размерът. Той напомни, че по Закона за публичните финанси има ограничение за 40% и когато то не се изпълнява и тенденцията е нагоре, никой в еврозоната няма да гласува доверие на страната ни, каквото получи Хърватия.

„Дори и с редовно правителство дефицитът ще се запази между 6% и 7% от БВП, при критерий до 3% от ЕС и 2% по българския закон. Увеличаването на минималната работна заплата, на доходите на непроизводителни съсловия от населението само добавя към инфлацията“, коментира Станчев другия критерий, в чиито параметри страната ни няма да се вмести.

По думите му нивото на инфлация в края на септември е над 18%, което беше очаквано, но вече има основания да се говори за плато. Красен Станчев смята, че природният газ не е фактор за инфлацията в България в момента заради ниското потребление, включително на топлофикациите, и запасите на приемливи цени.

Той обаче предупреди, че облекченията и социалните помощи „на калпак" трябва да отпаднат, като ресурсите бъдат съсредоточени където са нужни. „Такива мерки ще дадат перспектива на частния бизнес да търси ниши, ще запази приходи в бюджета, които да финансират социални и пенсионни разходи“,  добави Станчев.

Какви ще са последиците за икономиката при евентуално увеличение на МРЗ, за каквото настояват синдикатите? Трябва ли да има промени в данъчните закони преди да се стигне до Бюджет 2023 г.? Трябва ли да се въведе нулев корпоративен данък при реинвестирана печалба? Реалистично ли е намаляване на пенсионните плащания с 1%? При какви мерки от страна на държавата България няма да влезе в рецесия?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.