Влизането на България в еврозоната е съпътствано с изпълнение на ключови законодателни промени, което изисква работещ парламент. При действащо правителство и действащ парламент към днешна дата е амбициозно, но реалистично да заменим лева с еврото на 1 януари 2024 г. Това коментира финансистът Борис Петров в предаването „Бизнес старт” по Bloomberg TV Bulgaria.
Сред най-важните законодателни промени събеседникът посочи на първо място приемането на закон за въвеждане на еврото поне пет месеца преди въвеждането на единната валута. На второ място трябва да бъде приет и нов закон за Българската народна банка. Всичко това изисква функциониращ парламент и съответно воля за приемане на тези важни законодателни промени, подчерта Петров.
Попитан дали е възможно високата инфлация в България и големият бюджетен дефицит да бъдат пречка за присъединяването на страната към еврозоната, Петров каза, че България в момента се намира на пето място сред държавите от ЕС по размер на инфлация. Пред нас има три държави, които са членки на еврозоната, и са с по-висока инфлация – това са Балтийските републики. Пред нас са и Чехия, и Унгария. По думите му високата инфлация не бива да се драматизира, защото това е международен феномен.
Според финансиста в голяма степен силните проинфлационни източници, които доведоха до пика на инфлацията в Европа, са напът да бъдат постепенно изчерпани и в рамките на четвъртото тримесечие на тази година инфлацията ще достигне своя пик.
„През следващата година очакваме нейното плавно намаляване и в края на периода дори достигане до едноцифрени нива. Това ще ни даде възможност да поискаме извънредна оценка на нашата степен на конвергенция от страна на Европейската централна банка и България - ако има амбицията и ако има действащо правителство, би могла да получи положително решение за въвеждане на еврото през месец юни следващата година и от началото на 2024 година да въведе еврото“, каза финансистът.
Борис Петров уточни, че ако в България не бъде създадено правителство и не започне усвояване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, е възможно да имаме по-дълбока рецесия през 2023 г.
„Надявам се това да отрезви нашите политици и те да намерят решение, така че България да има парламентарно избрано правителство за следващата година“, каза Борис Петров. Той посочи, че дневният ред на следващия парламент трябва да бъде много ясен и в ускорен ход да бъдат приети тези закони с оглед на това България да започне да усвоява европейски средства и да бъдат реализирани планираните реформи.
Коментирайки прогнозата на БНБ за българската икономика през 2023 г., събеседникът посочи, че рисковете за развитието на икономиката са свързани с негативните ефекти от войната в Украйна, както и с проблеми с доставките на енергия и храни. БНБ коригира очакванията за икономически растеж до 1,1 % ръст на БВП, което е на ръба на рецесията.
Трябва да подчертаем, че в прогнозата си БНБ приема, че България ще започне да усвоява средства от Плана за възстановяване и развитие, а това означава, че политическият риск ще бъде снижен и вероятно ще има функциониращо правителство, каза Петров.
Каква е средата за пласиране на държавен дълг на външните пазари и ще имат ли високите лихви дисциплиниращ ефект за публичните финанси?
Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
13:52 | 18.10.22 г.
