Европа трябва да събуди от „зеления си сън“ и да започне да търси енергийни алтернативи на своя територия като разработване на нови АЕЦ и проучване на собствените находища на шистов газ, ако иска да е наистина независима от Русия. Този коментар за геополитическата ситуация в контекста на хода на ОПЕК+ да намали производството на петрол с 2 млн. барела на ден направи в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria Николай Ваньов, управляващ директор на инвестиционния посредник МК Brokers.
„Ходът в никакъв случай не е положителен за Европа и нейните съюзници“, посочи той.
Инвестиционният консултант предупреди, че за Източна Европа откъсването от руската енергийна зависимост ще е много по-трудно, тъй като до голяма степен ѝ липсва инфраструктура и алтернативи, налични в западните държави – терминали за LNG, повече петролни доставки от Северна Африка, Норвегия и САЩ.
"Саудитска Арабия за първи път сериозно се противопостави на Вашингтон. При предишното намаление на квотите за добив, това се случи с голямото одобрение на САЩ – беше в разгара на пандемията, като през май 2020 г. видяхме отрицателни цени на затварящ фючърс на петрола, което никога не бяхме виждали досег", коментира той.
Ваньов напомни, че решението на ОПЕК+ се отнася за намаление на квотите, а не на реалния добив. Той очаква реалният спад да е между 880 хил. барела на ден до 1,2 милиона барела.
Ваньов смята, че в последните месеци САЩ се опитват да върнат забравени играчи като Венецуела и Иран на петролния пазар и появата на тези конкуренти няма как да допадне на Рияд.
Тъй като „пазарите на петрол не са от най-прозрачните на света“, Ваньов е на мнение, че в следващите месеци предстои да видим дали става дума за реално намаление на добива, или за преразпределение на квотите. „Начинът, по който реагираха пазарите, показва, че това може да е 50/50“, допусна инвестиционният консултант.
Според него светът се готви за „някаква форма на рецесия, която ще е леко приземяване“.
Ваньов прогнозира, че край на войната в Украйна и сериозно намаляване на енергийната зависимост на Европа от Русия може да доведе до по-голяма промяна в цените на петрола. По думите му устойчивост на инфлацията и нестандартни монетарни политики от банките също могат да предизвикат сериозни ръстове.
"Намираме се в много преломен момент – през октомври и ноември ще се види как ще се развие войната и дали енергийните планове на Европейската комисия ще сработят, или ще се окажат пълен фарс. Последните данни показват, че газохранилищата са по-пълни спрямо последната година, тази зима е подсигурена, но следващата година е пълен мрак и не знаем как ще се подсигурим за зимата на 2023 г.", не скри притеснението си експертът.
Той е на мнение, че световните потребители на руски петрол едва ли ще искат да плащат много над тавана, поставен от ЕС в новия пакет санкции.
„Таванът ще сработи поне в краткосрочен вариант, но едва ли на 100%, тъй като има предлагане на петрол в световен мащаб, а САЩ готвят допълнително увеличаване на производството. Ще е необходимо много силно обединение в Европа, а както се видя по време на войната за доставки на природен газ, някои страни членки са склонни да водят доста независима политика“, отбеляза Ваньов.
Той напомни, че Русия може да продава неограничени количества на Саудитска Арабия, а след като Рияд изнася за целия свят, няма реалистичен начин да се проверява първоначалният източник на суровината и товарите. Ваньов предположи, че Саудитска Арабия може да замени дори вътрешното си потребление с руски петрол и да изнася повече.
Ще намери ли Европа механизми с общо договаряне за петрол и газ, за да запази единността на блока? Защо България се нарежда сред най-застрашените страни редом с Унгария, Словакия и Румъния? Ще има ли нова световна икономическа политика заради руския енергиен шантаж?
Повече от разговора може да научите, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.
17:02 | 06.10.22 г.
