„Партиите, които стоят на прозападна позиция, си казват, че не е добре да я заявяват, защото някои хора може да не гласуват за тях. В обществото обаче вече липсва силен прозападен консенсус и той не възниква от само себе си, политиците в своята комуникация с избирателите трябва да го създадат. Когато те отиват в друга посока, този консенсус не се появява и става все по-трудно да се печелят гласове с прозападна позиция“, коментира Лозанов.
Според него ниската избирателна активност на парламентарните избори се дължи на неправилната комуникация на партиите с избирателите и поставянето на грешни акценти, които не са на място и отблъскват избирателя.
„Политиците и политическата комуникация много слабо мобилизират избирателите. Комуникацията на политиците се състои от самохвалство и от нападки към другите. Избирателите не са глупави, те знаят че нападките са дежурни и имат за цел да ги привлекат, но зад тях не стоят достатъчно красноречиви факти. При нас нападките са леки кьорфишеци – стреляш, за да постигнеш някакъв резултат, а не реално да осветлиш проблеми в развитието на обществото, смята доц. Лозанов.
Той посочи, че в разговорите си политиците се обвиняват в престъпни действия и създават впечатление, че политическата класа е престъпна класа.
Медийният анализатор напомни, че в началото на прехода в България е съществувал силен прозападен консенсус. По думите му от началото на новия век неща като тероризъм и миграционни вълни „силно клатят твърдата ни убеденост от нуждата от либерална демокрация“. „Сега това е по скоро позиция на интелектуалците, отколкото масова нагласа“, уточни доц. Лозанов.
Той е убеден, че за настроенията в общество са виновни Путин и хибридната война, която успешно се води в България. „Ние нямаме достатъчно съпротива срещу нея сред политическата класа и сред публичните говорители, които да казват на хората да не се поддават на промиването на мозъци. 42% от българите вярват, че НАТО е виновно за войната в Украйна, а само 23% смятат, че е Путин. При тези данни разбрах, че положението е много изпуснато и много хора се информират от руската пропаганда“, потвърди доц. Лозанов.
Той е категоричен, че партиите в България трябва да намерят общ език, за да съставят управление, дори когато ги делят дълбоки ценностни различия.
Каква е политическата култура на говорене? Защо пак беше ниска избирателна активност на парламентарните избори? За кого гласуват избирателите и подменя ли се гласът им? Само да домашна употреба ли е неутралитетът на нашата страна в геополитическия контекст? Ще има ли България консенсус за управление на социалните системи?
Целия разговор може да видите във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес” гледайте тук.
11:28 | 05.10.22 г.
