Исканията, които Турция предяви относно приемането на Швеция и Финландия в НАТО, са доста широки, а реакциите на двете страни засега са остри, но в крайна сметка мисля че ще се стигне до компромис. Това коментира пред Bloomberg TV Bulgaria политологът и експерт Мариан Карагьозов от Института по балканистика в БАН. Той припомни, че рурският политически елит смята, че постъпването на Швеция и Финландия в НАТО е удобен момент да се постави въпросът за кюрдските и гюленистки организации в тези страни.
„Известен турски политолог коментира, че Турция е част от НАТО и е втората най-голяма армия в алианса и съответно има възможност да постави своите искания. Те включват не само признаване на кюрдско военно формирование
"Силите за защита на народа“ (YPG) за терористична организация, но и страните публично да осъдят действията ѝ, да екстрадират членовете на Кюрдската работническа партия (ПКК) и организацията на Гюлен, които са намерили убежище в северните страни, и да закрият всички организации, които Турция счита за терористични. Това обаче изобщо няма да е лесно“, смята Карагьозов.
Политологът припомня, че САЩ и други европейски държави доставяха големи количества оръжия на кюрдските сили в Сирия за борбата им срещу Ислямска държава. Турция обаче се оплаква, че голяма част от тези оръжия попадат на турска територия и се използват от ПКК за атаки срещу турски военни. „Турция наистина смята тези организации за заплаха на националната си сигурност и не мисля, че сегашната им позиция се диктува от Русия. Турция не би рискувала да вади чужди картофи от огъня, тя следва националните си интереси и решението ѝ няма общо с Москва“, каза той.
Относно разширяването на алианса експертът коментира, че реакциите от шведски и фински политици са много остри. Представителят на либералната партия в Швеция – Йохан Першон заяви, че става въпрос за един авторитарен режим, който шантажира Швеция. Представител на шведската либерална партия по отбранителната политика смята, че не трябва да се правят отстъпки по отношение на вдигането на оръжейното ембарго над Турция. Съответно - турският посланик в Швеция Емре Юнт дава знаци, че Турция е готова да приеме влошени отношения с Швеция, тъй като залогът за национална сигурност е много висок, обясни гостът. „Има голям риск турското обществено мнение да започне да се втърдява в посока „против“ заради засилените медийни дискусии и примери за подкрепа на ПКК в тези държави, но в крайна сметка мисля че ще се стигне до компромис“, убеден е Карагьозов.
По отношение на турската икономика гостът потвърждава, че „инфлацията остава голям проблем“. Според него Турция смята че може да използва един азиатски модел, при който по-ниската стойност на лирата може да доведе до бум на износа. Прехвърлянето на някои вериги на доставки от Азия по-близо до Европа определено ще облагодетелства Турция. Липсата на санкции срещу Русия и сътрудничеството им в сферата на туризма и енергийните източници също ще донесе позитиви, отбелязва експертът.
Целия разговор вижте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.