Ще получи ли България по-малко от 300 млн. тона газ при договорени 1 млрд. годишно?

България ще получи тази година по-малко от 300 милиона кубически тона газ, при договорени 1 милиард за годината. Това е голям пропуск, защото азерският газ е два-три пъти по-евтин от руския, което съвсем не означава, че догодина азерският газ няма да е по-скъп. Това прогнозира д-р Пламен Димитров от Българско геополитическо дружество в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.

Капацитетът на интеконектора

Дали и как България може да получава в пълен размер азерски газ, още преди официалното завършване на интерконектора – това, според д-р Димитров е логична тема в разговорите между премиерите Кирил Петков и Кириакос Мицотакис.

По думите му интерконекторът би трябвало да заработи до средата на следващата година.

"Не мисля, че нито Петков, нито Мицотакис могат да направят нещо повече. Друг е въпросът, че последните новини, които идват, не са много обнадеждаващи. Може да се окаже, че техническите работи по тръбопровода няма да бъдат завършени до края на декември, но дори и да има забавяне от един-два месеца, това не е чак толкова голям проблем", смята д-р Димитров.

Според него обаче стои въпросът доколко ще бъде запълнен интерконекторът, когато заработи. „От първоначалния капацитет от 3 млрд. кубически метра газ са резервирани съвсем малко над половината", посочи анализаторът.

Червената линия Русия – НАТО

По думите му повечето от червените линии, начертани от Москва, са абсолютно неизпълними. Така д-р Димитров коментира шестте искания на Русия пред НАТО. "Например, че НАТО трябва да поеме ангажимент да не се разширява на изток и да не развива никаква съвместна дейност с тези страни, които са бивши съветски републики – Украйна, Грузия и т.н. Това просто няма как да бъде обещано", смята Димитров.

Той напомни, че исканията на Русия към НАТО вече са официализирани – бяха потвърдени от Москва. „Това не е много обичайно в дипломатическата практика преди да са водени, каквито и да било преговори“, категоричен е представителят на Българското геополитическо дружество.

Той е на мнение, че тези искания изглеждат напълно неизпълними и защото НАТО не може да поема ангажименти от името на Украйна, например, или от името на други държави, граничещи с Русия. „Алиансът не може просто да им каже – ние така решихме за вас и вие трябва да се съобразите. Това време отдавна отмина", потвърди Димитров.

Той отбеляза, че това, което те искат да постигнат е не влизането на Украйна в НАТО, а „НАТО да не влезе в Украйна“.

 Ще има ли нови санкции и мерки от страна на ЕС и какво можем да очакваме от страните-членки? Ще надделее ли "атомното лоби" за формирането на бъдещата енергийна стратегия на Европа? Има ли спекула на пазара за въглеродни емисии? Кога ще влезе в експлоатация "Северен поток 2"? Ще се успокоят ли цените на енергоносителите и от какво ще зависи това? Как се разпростира руското влияние на Балканите? Какво да очакваме от бъдещите взаимоотношения между България и Македония? Наивен ли е подходът на новото българско правителство? Можем ли да очакваме по-прагматичен български подход? До каква степен България е подложена на натиск от европейските партньори?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.