Българската администрация умело използва дори пандемията, за да възпре достъпа до обществена информация в разследвания на съмнения за неправомерна употреба на публични средства. Седмото издание на „Черна книга на правителственото разхищение 2021 г.“ събира петнадесет истории на разследващи журналисти, които дават моментна снимка на това, което се случва в държавата. Това разказа пред Bloomberg TV Bulgaria Петя Дюлгерова, програмен директор за България и Северна Македония във Фондация за свободата "Фридрих Науман".
Тя обясни още, че има интерес към изданието от страна на дипломатическите и международните бизнес среди, но основната цел е българските граждани да разберат връзката между техните данъци и задълженията на държавата.
По думите ѝ случаите засягат корупция, конфликти на интереси и действия „без злонамереност, от чиста глупост.“ Всяка една история е съпроводена от икономически анализ за вредите от пилеенето на обществените средства, добави Дюлгерова.
„Най-трудна е подготовката на истории от страната – намирането на разследващи журналисти в по-малките общини, които са готови да ги разкажат“, каза още тя.
Дюлгерова добави, че в повечето случаи администрацията използва пандемията като аргумент да не отговори на журналистическите запитвания, да не дава конкретен отговор по запитвания по Закона за достъп до обществена информация или изобщо да няма отговор. „Част от разследващите журналисти използват депутати от опозицията в общинските съвети да зададат въпроса, защото тогава общинският съвет е длъжен да отговори“, каза Петя Дюлгерова.
Европейската прокуратура е започнала проверка по една от историите в изданието, която се е отнасяла и за употребата на европейски средства – за закупуването на медицински консумативи и апаратура от България по време на пандемията, напомни Дюлгерова.
Целия разговор може да гледате във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
11:36 | 14.09.22 г.
