Според регламентите на Парижкото споразумение всяка държава трябваше до края на тази година да обяви националните си цели за намаляване на въглеродните емисии. България със своята "Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г." не дава икономически и енергиен отговор на това как ще постигнем въглеродна неутралност до 2050 г. Дългосрочната стратегия за декарбонизация, която е готова от март месец, предлага икономически решения, които намаляват емисиите на България на около 75% от сегашните нива, което не е достатъчно. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria Георги Стефанов, ръководител "Климат и енергетика" в WWF – България.
"Служебният премиер Стефан Янев ще участва на утрешната среща на световните лидери COP26, където се очаква да постави България по пътя за по-амбициозни климатични цели", каза гостът.
От думите му стана ясно, че България е една от най-добре финансово подкрепените държави членки на ЕС с новите финансови инструменти за зелен преход. Оперативните програми, Плана за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход позволяват огромна сума пари да бъде насочена за декарбонизацията на цялата ни икономиката.
"С въглищата нямаме проблем – трябва да се съгласим на национално ниво какви са икономическите и енергийните ни алтернативи и какви икономически дейности е необходимо да създадем в отделните региони за трансформацията на въглищната индустрия", каза гостът.
Друга тема от разговора бе свързана със зеления преход на Полша.
От тази година до 2049 г. Полша ще направи изключително много за трансформацията на енергийния си сектор. Тя е държавата в Европа и по света, която има най-голям дял въглищна енергетика - 78% от енергията в страната се добива от въглища. Още от следващата година Варшава ще започне да затваря въглищните си централи. Единствено най-новите мощности ще продължат да работят след 2050 г., обясни Стефанов.
Целия разговор вижте във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
08:38 | 12.09.22 г.
