Представата за ценовите сигнали, които пазарът и българската икономика дават зависят от това какви са поставените цели на съответния измерител. Показателят, който измерва инфлацията в България се изчислява по международен стандарт. Създаването на методика по статистика на цените и инфлационните процеси, която да се прилага системно и да се актуализира е отнело много години. Както в България, така и във всяка една развита държава има методика, която изчислява пазарната кошница на населението. Това заяви пред Bloombertg TV Bulgaria доц. д-р Венелин Бошнаков, декан на Факултет "Приложна информатика и статистика" в УНСС.
По думите му измерителят обхваща над 80-90% от стоките, които се потребяват от средно домакинство.
Потребителската кошница е твърде различна, за да се изчисли средната за страната ни, в която има 3 млн. домакинства, посочи гостът. Бошнаков обясни, че поради голямата разлика между кошниците и трудността да се отрази типичното потребление в ниско доходните групи е въведена малката кошница. Там селекцията на продуктите и услугите е много по-тясна. От нея са отпаднали всички малко по-скъпи услуги, достъпни само за богатите. „При направена справка, в стоката от малката кошница има спад при облеклото и обувките“, каза доцентът.
Той обаче не смята, че голямата кошница трябва да се актуализира всяка година, но пък малката кошница трябва да се използва като инструмент за социална политика. Необходима е ежегодна проверка и преструктуриране на кошницата, за да показва какви са ефектите върху най-уязвимите слоеве от населението. Решението е търсено от експерти по статистика на цените. След анализ на продуктите от малката кошница, те сочат, че има различни ценови диапазони на един и същ вид стока.
Целия разговор вижте във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
23:41 | 10.09.22 г.
