М. Керемедчиев: Мигрантският натиск заради Афганистан ще бъде много силен

Вината за падането на Кабул в ръцете на талибаните може да се търси от няколко президентски администрации на САЩ. Първо Джордж Буш-младши, който започна офанзивата на американските сили в Афганистан и успя да изтласка талибаните, но не ги унищожи изцяло, а прати войски в Ирак и Иран, за да се бият срещу ислямския тероризъм. След това администрацията на Обама, който заяви, че ще изтегли войниците от Близкия изток в бъдещ момент, а това накара талибаните да се окопаят и да чакат.

Щафетата след него поема Доналд Тръмп, който започна преговорите с талибаните през февруари 2020 г., като за сметка на много малко отстъпки се съгласи на изтегляне, но освен това освободи 5000 талибански войници, някои от които са лежали в затвора Гуантанамо за тероризъм. От своя страна Джо Байдън извърши физическото изтегляне на войниците на САЩ. Това обобщи Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи, в ефира на “Клуб Investor” по Bloomberg TV Bulgaria.

Според Керемедчиев, вина носят и Великобритания и Германия, които също имаха сериозен контингент на територията на Афганистан. " За съжаление реалността е такава, че афганистанската правителствена армия, която в продължение на 20 години бива обучавана от коалиционните сили и която наброява 360 000 души (пет пъти повече от талибаните), избяга и дезертира, за да не попадне в ръцете им", каза Керемедчиев. Той цитира данни, според които около 88,3 млрд. долара са били инвестирани от Съединените щати в тази армия.

“Най-вероятно тези момчета от афганистанската армия, които дезертираха дори не са били родени, когато САЩ започват своята инвазия”, допълни Керемедчиев. 

"В момента в ръцете на талибаните попадат оръжия, които многократно надхвърлят това, с което са се сражавали до сега. Става въпрос за дронове, висок клас хеликоптери, както и ракетни установки. Самото настъпление на талибаните е било съпроводено с всякакви тактики", коментира Милен Керемедчиев и допълни, че те включвали подкупи за афганистанските войници да оставят своите оръжия вместо да се бият и евентуално да бъдат убити. Всичко това в комбинация с много бързата атака е хванало всички велики сили неподготвени, защото никой не е очаквал Кабул да бъде превзет за по-малко от три месеца след пълното изтегляне.

Към момента САЩ искат да наложат санкции на Афганистан, но нямат инструмент, чрез който да го направят, защото талибаните не оперират с банкова система. Техни активи не могат да бъдат замразени, защото такива няма. За сметка на това те използват системата “Хавала” - неформална финансова разчетна система, която е базирана на доверие между брокерите. Парите се предават само в кеш, трансакциите се договарят само по телефона и то с доверени лица. За да стигнат парите от един човек до друг, те преминават през поне още двама, които регулярно се занимават с такава дейност. По този начин тези пари са на практика непроследими, обясни Керемедчиев.

“Въпреки това САЩ са блокирали 11 млрд. долара авоари на афганистанското правителство, за да са сигурни, че няма да попаднат в ръцете на талибаните”, допълни той. 

Милен Керемедчиев очаква, че след падането на Кабул и изтеглянето на силите на САЩ ще наблюдаваме временно успокоение в страната. Причината за това е, че поне първоначално талибаните няма да имат поведението, което повечето хора помнят от властването им през 90-те, а именно масови убийства на техни противници. Те ще искат да бъдат признати като легитимни управляващи и по някакъв начин да спечелят финансиране и да напълнят държавната хазна.

“Държавната хазна няма как да се напълни с търговия от опиум, оръжие и всякакъв тип трафик, с който талибаните досега са се занимавали", отбеляза бившият заместник-министър на външните работи, но допълни, че това по никакъв начин не променя факта, че те ще наложат закона на шериата.

Керемедчиев е на мнение, че мигрантският натиск ще бъде много силен. Според него разликата между сирийците през 2015 г. и очакваните бежанци от Афганистан е, че тези от Афганистан ще бъдат 99% млади мъже. За да стигнат до Европа, те трябва да минат през Иран и Турция. В момента турските власти строят 300 км стена по границата с Иран. Tази бежанска вълна ще даде възможност на турския президент Реджеп Ердоган отново да извива ръцете на Европейския съюз, да го рекетира. Това е добра новина за него, защото към момента популярността му спада, държавата е във финансова криза и той търси начини да компенсира загубеното.

Милен Керемедчиев смята, че няма тайни договорки между Русия, Китай и Афганистан.

“Русия проведе много сериозни военни учения в Таджикистан и Узбекистан, за да покаже, че конфликтът и миграцията няма да се разлеят към територията на Руската федерация. Китай по-скоро би искал да има търговски отношения с Афганистан, за да извлече някаква икономическа полза. Напълно е възможно да наложи модела си в Африка, при който чрез търговия достига и до политическо влияние”, отбеляза той. 

Керемедчиев коментира и имигрантската криза между Беларус и прибалтийските републики, като посочи, че беларуският президент Александър Лукашенко опитва да си играе със страховете на европейските "Беларуските граничари са опитвали да изтласкват иракчани към Латвия. Тези иракчани са част от бежанска вълна, която е търсила заобиколни на южния път маршрути, чрез които да влезе в Европа. Тези хора са останали блокирани в Беларус и сега са използвани за политически цели. Лукашенко показва желание, че иска да играе играта, която Ердоган играеше и възнамерява пак да използва бежанците и бежанските легари", смята Керемедчиев.

“Отношенията на Беларус с Литва, Латвия и Полша са пословично лоши и Лукашенко търси начини, по които да започне все някакви преговори и по този начин на масата за разговори да повдигне и теми, които него го интересуват”, допълни той.

Керемедчиев коментира и политическата ситуация в България, като по негово мнение най-належащата задача в момента е да бъде представен Планът за възстановяване пред ЕК.

Видео с целия разговор гледайте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.