fallback

Защо България е единствената страна в ЕС, в която се спазват данъчните закони?

Плоският данък е лесен за администриране и евтин – разходите и рисковете при отбягване на данъците са по-високи, отколкото самия данък, посочва Красен Станчев

17:53 | 05.07.21 г. 1

Миналата сряда България прие позицията, че минималната данъчна ставка трябва да се прилага за международни компании само с над 750 млн. лева годишни приходи.

Красен Станчев е на мнение, че ниският "равен" данък е лесен за администриране, той е и евтин – разходите и рисковете при отбягване на данъците са по-високи отколкото самия данък. Именно по този причината в страни като България данъците биват спазвани.

Икономистът не е съгласен с твърдението, че въвеждането на глобалния минимален корпоративен данък може да сложи край на плоския данък в България.

Той коментира и доколко по-ниското данъчно облагане в България привлича чуждестранни инвестиции.

"Аз не мисля, че това беше причината за приемането на равния данък в България през 2007 г. Тогава България беше на първо място в света по привличане на чуждестранни инвестиции. Основният мотив тогава беше, че правителството се нуждаеше от повече приходи. От 2009 г. до сега около десет пъти са намалели чуждестранните инвестиции", посочи той.

Икономистът смята също, че страни като Унгария и Ирландия са готови да наложат вето върху глобалния корпоративен данък, защото разчитат на нисък корпоративен данък.

„Глобалният минимален данък беше въведен поради няколко причини. Първата цел е справянето с климатичните промени, на второ място е биоразнообразието, а третата причина е справянето с щетите от пандемията. Ако щетите са около 3-4% от глобалния БВП, то с предвидените приходи няма да бъдат достатъчни за справяне с пандемията“, посочи Красен Станчев.

От думите му стана ясно, че всеки корпоративен данък има три източника на финансиране. „На първо място това са цените на стоките и услугите. На второ място това са възнагражденията на хората, които работят, а на последно място са инвестициите на тези фирми. Към момента на прилагане на предложението на Г-7 ще има фирми, които вече са завоювали пазарен дял и ще бъдат защитени от конкурентите си, които искат да предлагат близки до техните услуги“, обясни икономистът.

Красен Станчев е категоричен, че трилионите долари за щетите от пандемията от коронавирус няма да се покрият от приходите от минимален глобален корпоративен данък.

„Това няма да стане по няколко причини – ставките и праговете са различни в САЩ, като ефективното плащане е под 15%. Този данък не е важен за приходи, в който и да е бюджет, с изключение на Куба, където повечето фирми са държавни и приходите от този данък между 7 и 8% от БВП. За всички останали страни, включително Г-7, за последните 30 години има постепенен спад и няма нито една страна, с изключение на Канада, където приходът от този данък да е по-висок от 3% от БВП", даде пример икономистът.

Той напомни, че в същото време средното равнище на държавен дълг в страните от Г-7, с изключение на Германия, където е 92-93%, както и в Япония – 300% дълг.  

Той пресметна, че ако щетите от пандемията са равни на 3-4%, около 3 трилиона долара, от глобалния БВП, то с тези предвидени приходи, независимо кои страни ще се включат, не могат да се покрият щетите от пандемията. 

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:57 | 10.09.22 г.
fallback
Още от Bloomberg TV виж още