Надежда за българската енергетика има, но възможностите на България се свиват, защото изоставаме с разговорите и стратегическото планиране за нисковъглеродна икономика. Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и старши политически съветник на Европейската климатична фондация.
„България от 2005 г. трябваше реално да се включи в разговори и стратегическо планиране за нисковъглеродна икономика – изпуснахме 15 години. Няколко други ключови моменти също изпуснахме – разговора за индустриалните емисии. Много сме изостанали в стратегическото планиране“, обясни още той.
По думите на Юлиан Попов енергетиката ни е можела вече да изглежда по един съвсем различен начин.
В контекста на идеята за изграждане на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“ гостът коментира, че една нова ядрена централа няма как да произвежда електричество за по-малко от 100-120 евро на мегаватчас.
„Вероятността цените на електричеството да се качат в бъдеще до нива, които да оправдават подобни инвестиции, е нищожна. Това е по-скоро политическо изявление, че не сме зависими от Русия“, каза още той.
Според Попов е малко вероятно до 2030 г. каквато и да била нова мощност да бъде включена.
„Въглищните централи са поставени в ситуация, в която енергията им става все по-скъпа в сравнение с новите технологии. Ние трябва да предвидим различни варианти за това какво може да се случи“, посочи гостът.
Попов обърна внимание и на факта, че рядко се обсъжда потенциалът на река Дунав като енергиен източник, както и офшорният потенциал на Черно море.
„Необходима е по-голяма гъвкавост в българската енергетика. Това може да се случи чрез отделяне на енергийния сектор от правителственото управление. Отделните компании от "Български енергиен холдинг" могат да бъдат листнати на борсата или да бъдат привлечени стратегически инвеститори, за да станат адекватни, както технологично, така и пазарно“, добави експертът.
Целия разговор гледайте във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
09:04 | 12.09.22 г.
