По думите му „зелената сделка“ и предстоящите емисии на зелен дълг дават на България много нови и благоприятни възможности за повишаване на нейната конкурентоспособност.
Според условията на споразумението в рамките на ЕС за изваждане на региона от кризата, причинена от коронавируса, Европейската комисия трябва да стимулира зеления преход, което предполага, че 30% от съвместния дълг ще бъде емитиран под формата на зелени облигации.
„Пазарът на зелен дълг не е нов, като такива практики се забелязват от десет години насам, но в последно време търговията с устойчиво финансиране расте много бързо, като през миналата година пазарът възлиза на 263 милиарда евро“, посочи Калфин.
Цените и доходността на зелените облигации се доближават до тези на конвенционалния държавен дълг, но плюсът на този инструмент е посоченият ангажимент за провеждане на зелена политика.
„Интересът към устойчивото финансиране зависи от риска, като в същото време е важно да не бъдат примамвани инвеститорите от проекти, който звучат много добре, но парите, събрани от тях да бъдат изразходвани за други инициативи. По тази причина и работна група в рамките на ЕК предложи стандарти за емисиите. Предложените проекти трябва да отговарят на общата рамка на „зеления договор“, приходите от тях да бъдат инвестирани в трансформация на климата, проектите трябва да имат възможност да генерират обратно ресурс и всички дейности трябва да бъдат извършвани в условията на абсолютна прозрачност, гласят критериите на стандарта", заяви Калфин.
По думите му това, че в случая ЕС - емитента на зеления дълг, а именно Европейската комисия, е от най-висок инвестиционен клас – ААА, е добра предпоставка облигациите да влязат както в резервите на банките, така и в тези на пенсионните фондове.
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.