Възможен ли е общ прочит на историята на България и Северна Македония?

 Историческият дебат между България и Северна Македония не можеше да бъде избегнат. Той представлява фундамент на проблема между двете държави. Това мнение в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването “В развитие“ изрази историкът от Института по балканистика при БАН Кирил Илиев.

Беше грешка, че всяко достояние на работата на смесената българо-северномакедонска експертна комисия ставаше публично на хората в двете страни и се използваше за политически цели. България може да остане сама в спора със Северна Македония, заяви той.

Илиев направи коментара си в контекста на подкрепата, която гръцкият премиер Кириакос Мицотакис вече изрази към Северна Македония. Той напомни и изказването на германския министър по европейските въпроси Михаел Рот пред БНР, който призова България и Северна Македония към конструктивен подход след меморандума на София срещу антибългарската идеология в Скопие и заяви, че няма да има нови изисквания към Скопие за присъединяване в Европейския съюз.

Историкът отбеляза, че в България и в Северна Македония има партии и фигури, чиито политически живот се крепи изцяло на македонския въпрос.

В Северна Македония няма политическа партия, която да не използва историята за своя идеология, употребявайки я така, както намери за добре”, посочи Илиев и заяви, че от македонския въпрос се възползват сили, които искат да дестабилизират България.

По думите му проблем на България е, че няма изцяло изчистена концепция за целите, които преследва в Северна Македония.

“Като цяло България няма целенасочена политика, която да бъде следвана стриктно и да не се отклонява от нея”, отбеляза историкът.

Според Илиев нерешаването на историческите въпроси ще остави северномакедонците да продължат да мислят всичко най-лошо за България и да приемат негативно страната.

Той отчете, че на българите пречи прекалената емоционалност по македонския въпрос, за Северна Македония, докато в съседните държави Сърбия и Гърция подхождат прагматично според интереса си.

Кирил Илиев иска да се решат историческите проблеми, за да не останем за днешните северномакедонци „татаро-монголи, фашисти, окупатори, комунисти“. „Това е всичко най-лошо, което ни се поставя като етикет“, емоционално реагира историкът.

Той се надява, че комисията, създадена от експерти на двете държави, да заработи скоро и да изчисти противоречията, които ни пречат да се разберем на битово ниво.

Кирил Илиев подчерта, че няма проблем в общуването на българи с хората от Северна Македония до момента, в който се заговори за история.

Той е убеден, че това е пречка за сближаване на културно, спортно и икономическо ниво.

„Компромиси с историята не може да се прави“, каза историкът и се позова конкретно на „архивите за Гоце Делчев, за който съседите имат 44 писма, а ние вероятно 440 от него и за него“.

Той настоява да се позовем на историческото документално наследство, а междувременно да подходим прагматично с изграждане на магистрала между София и Скопие, на железница, да заработи КПП „Клепало“, който се строи 30 години.

Кирил Илиев заяви, че България прибързано се е съгласила с името Северна Македония, а е трябвало да настоява държавата да се нарича Нова Македония. Той предположи, че тогава историците от съседната ни страна по-лесно е щели да се съгласят с името, защото „ние сме една нова държава, една нова нация, учихме история, която ни беше конюнктурно наложена от Сърбия“.

Той информира, че опозицията в Северна Македония ВМРО-ДПМНЕ „използва меморандума на България да хвърля бензин в огъня“. 

Къде има разминаване и къде има допирни точки по въпроса с отношенията със Северна Македония сред българския политически елит? Какъв ще е отзвукът от изпратения от нашата страна меморандум, в който се коментира името на Северна Македония и има ли основание българската държава да се притеснява от териториални претенции на съседната ни държава към Пиринска Македония?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.