Той отбеляза, че само внедряването на нов подвижен състав няма да привлече повече пътници. По думите му в България при пътническия жп транспорт не са необходими скорости от порядъка на 200-250 километра в час.
"Със 160 километра в час и правилната организация за спиране е достатъчно да се подобри услугата. За да бъде ефективна една високоскоростна линия, тя трябва да има 9 млн. пътници на година. В България на година по всички 4 хиляди линии се превозват 20 млн. пътници", посочи доц. Арнаудов.
Той коментира, че към момента се работи по много инфраструктурни обекти, свързани с жп транспорта в световен мащаб, в контекста на пандемията и развитието на по-екологични видове транспорт.
"Неслучайно Турция направи жп проход в Босфора под вода. Това означава, че в бъдеще ще се разчита на свързването на Турция с Европа. Това е един от маршрутите, по които Китай иска да доставя стоки в Европа", информира той.
Според него в Европа не е необходимо влаковете да се движат с 250-300 километра в час от гледна точка на разстоянията, които се преодоляват.
"В Китай се преодоляват много по-големи разстояния", даде пример той и потвърди, че няма да има конкуренция при жп превозите на Китай и Европа.
Кои жп маршрути засягат България от бъдещия Европейски път на коприната? Какви са ползите от разграничението на пътническия и товарния транспорт. Кои държави ще вземат заеми за подобряване на железопътния си транспорт? Как ще се постигне технически оперативна съвместимост на влаковете?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
11:45 | 14.09.22 г.
