В своята дейност и във всички действия Марио Драги акцентираше върху отговорността на Европейската централна банка (ЕЦБ) да следва своя мандат. Това бяха целите за инфлация под 2%, но близко до 2%, спасяване на еврозоната от дезинтеграция в периода 2011-2012 г. Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria финансистът Борис Петров.
Той добави, че именно тогава големите спредове отразяваха и риска за дезинтеграция – в пиковата си стойност спреда на 10-годишните италиански облигации настигна и надмина 5%. Драги и екипът му имаха смелостта да предложат неортодоксални мерки и да ги съгласуват с политическите лидери на Германия и Франция, каза още гостът
"Марио Драги притежаваше необходимата подготовка и познания за финансовите пазари и начинът им на функциониране, за да може да се справи с риска от разпад на еврозоната", твърди Петров.
"Това, че ЕЦБ, в лицето на Драги, заяви, че ще използва всички средства за запазване на еврозоната от разпад, беше достатъчно за да се възвърне доверието на пазарите", каза финансистът.
"Драги е от по-новата генерация, с доста по-гъвкави академични познания, и на тази генерация и беше дадена възможност да реализира тези познания" допълни гостът.
Според него повикът за активиране на фискалната политика е условен, и освен това е съпроводен и с призив за структурни реформи. "Фискалната политика в еврозоната винаги е изоставала от монетарната" смята финансистът.
"Призивът на Драги беше към държави като Германия, които в своята ортодоксалност всъщност вредят на собствената си икономика. Този призив на Драги сега е от особена важност" заяви още Петров.
Повече вижте в краткото видео, а целия разговор може да проследите на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
08:21 | 13.09.22 г.
