Глобалната финансова криза, ликвидните проблеми на някои пазари, определени структурни трудности в еврозоната – всичко това доведе до трансформацията от традиционна в нетрадиционна парична политика на централните банки. Те са именно в посока противодействие на подобни кризисни процеси. Най-пресният пример са действията на Европейската централна банка (ЕЦБ), заяви д-р Свилен Колев, експерт направление „Банкова политика и анализи“ в Асоциацията на банките в България, в предаването „В развитие" с водещ Делян Петришки.
„Ако приемем, че ефективен традиционен инструмент на паричната политика е бил основният лихвен процент на централните банки, самата му промяна до и под нулата след кризата доведе до загуба на ролята му. Ако преди 10 години и минималните задължителни резерви са били конвенционални похвати от страна на централните банки за противодействие на паричното предлагане, в последните 10 години не сме виждали централна банка, която да промени този процент, като това вече отстъпи място на друг тип инструменти, включително и покупка на активи", коментира гостът.
Той обаче направи уточнението, че централните банки не могат да влияят върху събития, свързани с търговските войни, геополитиката, Brexit и други непредвидими процеси от глобален характер.
Марио Драги, гуверньорът на ЕЦБ, отправи послания за нов кръг приспособяваща се политика в отговор на предизвикателствата пред икономиката, които бяха пряко приети от пазарите и разтълкувани може би правилно, твърди още д-р Колев.
Още от разговора вижте във видеото.
05:27 | 12.09.22 г.
