Държавното партийно субсидиране се превърна в основна тема току преди лятната ваканция на депутатите в Народното събрание, като дори вече на второ четене бе прието размерът ѝ да бъде фиксиран на 1 лев за глас. Проблемът обаче не е в размера, а в начина, по който се харчат въпросните средства от партиите, според социолога Боряна Димитрова, която е гост в „Клуб Investor“ по Bloomberg TV Bulgaria.
„В Европа също се е водил този дебат за държавното субсидиране. Три неща са излезли на преден план. Първото е, че самият размер на държавното субсидиране не трябва да бъде много голям, защото самият той може да се превърне в корупционна практика. Вторият много важен аспект е наличието на стриктно законодателство за какво могат да се харчат тези пари. И третият аргумент е да има по-голяма равнопоставеност между по-големите и по-малките партии“.
Важно да се отбележи е, че законът за държавното финансиране на политическите партии датира от 2005-2006 г., когато се въвежда правило за размер 1% от минималната работна заплата, обяснява социологът. По времето на „Тройната коалиция“ ставката се увеличава на 5% от мин. заплата, а през 2012-2013 г. сумата става директно 12 лв, за да може в последствие да бъде фиксирана на 11 лв., какъвто е размерът ѝ и до днес.
„Средното държавно субсидиране в ЕС е 3,7 евро на глас. България е от относително щедрите страни в това отношение с 5,5 евро на глас, нареждайки се пред Испания (4,01 евро на глас), Дания (3,16 евро на глас) и Германия (2,22 евро на глас)“.
Едно много по-стриктно законодателство, определящо за какво могат и за какво не могат да се харчат субсидиите, би решило до голяма степен проблема, смята Димитрова.
Какво е мнението на Боряна Димитрова за машинното гласуване вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
19:19 | 10.09.22 г.
