Ще бъдат освободени около 8 хил. работни места от въгледобивната промишленост плюс още 40 хил. служители от свързани с индустрията сфери, когато въглищните централи в България бъдат закрити, заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria проф. Любен Тотев от Българска минно-геоложка камара (БМГК).
Според него проблемът с въглищните централи е особено актуален в страните от Западните Балкани и най-вече в Полша, където енергетиката е силно зависима от изкопаемите горива.
Тотев коментира и сигурността при добива на въглища за българската енергетика до 2050 г., подчертавайки, че за момента годишно са осигурени по над 30 млн. тона въглища до средата на века, които ще бъдат използвани при производството на електроенергия.
По неговите думи България е притисната да ограничи количеството емисии на въглероден диоксид, което оказва влияние върху цената на електроенергията.
„Подкрепяме удължаването на срока за ползване на въглищата при производството на електроенергия“, сподели още Тотев, говорейки от името на БМГК.
Според него около 5% от брутния вътрешен продукт на страната се дължи на дейността на миннодобивната промишленост.
В същото време в интервю по телефона икономистът Красен Станчев посочи, че нисковъглеродният преход не е само въпрос на национално ниво, но и на международно.
„Необходимо е да бъде намерена алтернатива на въглищните централи в страната“, заяви Станчев.
Той сподели, че ТЕЦ „Марица-изток 1“, която е притежавана от AES България, разработва складове за съхранение на електроенергия, които всъщност представляват големи батерии с капацитет от 10 мегавата.
Според доклад на БАН, който според Станчев трябва да е известен и на енергийния министър Теменужка Петкова, около две трети от сегашните въглищни мощности могат да функционират до 2035 г. Останалата една трета ще трябва да бъде изведена от експлоатация.
Целия разговор може да видите във видеото:
18:12 | 13.09.22 г.
