Бизнесът се ориентира към активист инвестирането

Активист инвестирането възниква през 80-те години на миналия век, предимно в САЩ. Този тип инвестиране има в основата си подобряването на компании. Много често хедж фондове купуват дял – до 10%, в зависимост от регулаторните изисквания, като тези фондове се стремят да подобрят оперативната част от бизнеса, както и корпоративното управление, възвръщаемостта. Това коментира Виктор Стойчев, инвестиционен анализатор, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

"В днешно време особено в Америка, а също и в Европа, е доста по-лесно с 1% от акциите на дадена компания да достигнете до останалите институционални инвеститори. През последните 5-6 години възвръщаемостта на големите компании е по-ниска и много от тази на фондовете – също, като те търсят всякакви начини да я увеличат, затова си служат с активист инвестирането", обясни анализаторът.

Виктор Стойчев информира, че възвръщаемостта е концентрирана върху водещите 10 фонда. "Има много нови хедж фондове, които искат да бъдат активист инвеститори, но тяхната възвръщаемост е около 6-7-8%", посочи той.

Инвестиционният анализатор разясни, че достигането до компания и до процент за акционерно участие изисква капитал. “Този процес вече е доста по-отворен към нови идеи, бордът на директорите - също. Наемат се консултанти по правни въпроси и свързването с останалите институционални инвеститори. Важен фактор е и концентрацията на притежанието на акции. Най-лесните таргети са тези, които нямат такава концентрация, а повечето са индекс фондове, заемни фондове", каза Стойчев.

Той информира, че активизъм, особено в Европа, най-често се извършва от т.нар. Event-driven хедж фондове, тези, които се фокусират около определени събития (events - бел. ред.), свързани с една компания.

“Най-често това са сливания и придобивания. Примерно когато компания отказва да се продаде на по-голяма компания, тук идва един активист хедж фонд, който може да принуди тази компания да се продаде и самият хедж фонд печели от това. Много често самите хедж фондове отиват в бизнеси, които не се представят много добре и ги карат да се продадат на по-голям конкурент“, разкри тънкости в бизнеса Виктор Стойчев и потвърди, че има подготвителна работа преди фактическото влизане и увеличаване на дела на дадена компания.

По думите му, когато се генерират идеи, един от важните фактори е дали има концентрация на притежанието на акции и че най-лесните цели са точно тези, които нямат такава концентрация, а са индекс фондове, взаимни фондове.

„Когато има някакво неразбирателство, обикновено хедж фондът ще свика събрание на акционерите, ще има вот. Хедж фондът, ако има неразбирателство или акционерите не са съгласни с него, те няма да гласуват и всичко ще прекъсне, но мениджмънтът в този слуай вижда, че има въпроси, които са повдигнати, вижда, че има и проблеми и трябва да започне да ги решава", коментира той и потвърди, че ако проблемите продължат и акциите не се представят добре в следващите една-две години, тогава хедж фондът може да вземе мерки.

Виктор Стойчев заяви, че в Европа по-често се срещат Event-driven хедж фондове, които имат по-краткосрочни планове, докато в Америка има такива, които стоят няколко години и буквално създават бизнес.

Повече от коментара на Виктор Стойчев вижте във видео материала.