Едва ли ще има задълбочен дебат за липсата на пари за инфрастуктура и поддръжка на зелените площи в столицата по време на предстоящите избори. Но обществените организации вече са създали рефлекса да задълбочават дебата в такива моменти. Това заяви Ангел Буров, заместник-председател на Съюза на урбанистите в България, преподавател в катедра "Градоустройство" в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ), в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
Според него възможностите за изменение на Общия устройствен план на столицата да бъде по-прозрачен, достъпен и ясен са генерирали много идеи от урбанистите. Традиционно ОУП се изработва от специалисти, които влагат в него терминология от различни технически сфери. В миналото тези планове са били изработвани от огромни колективи, но общата методика на работата не е била добре изяснена. Правните аспекти на ОУП, както и неговата достъпност в миналото на определени хора от управлението, сега с достъпа на обществеността до информация и необходимостта от обществено обсъждане на промените в Общия градоустройствен план на столицата, налага разбираемото им и достъпно поднасяне, за да има комуникация и резултат от нея.
По думите на Буров една от тезите, които са били застъпени на среща на урбанисти и архитекти в столицата, е че качествената среда се прави с пари, а Столична община няма големи възможности.
Той направи разграничение на различните субекти, на които се издават разрешения за строеж на територията на столицата.
“Таксите в други страни са доста по-високи, а това е приход за общината. Но сред получаващите право на строителни дейности са както големи инвеститори, които са важни за общината, така и хора, които се опитват сами да си построят жилище, както и предприемачи, чиито дейности са свързани единствено с изграждане на тяхната бизнес среда. Диференцирането на различните групи е необходимо”, настоява заместник-председателят на Съюза на урбанистите в България.
Буров застъпи мнението, че определено има нужда от по-големи данъци, от осмисляне и правилно планиране на приходите, които постъпват. “Има международни стандарти за жизнения цикъл на нашата среда, досега не се е чувал да се прилагат такива у нас, доколко е възможно да се възстановява и поддържа във времето тази среда.
“Досега не са направени експертизи за жизнения цикъл на панелните блокове - конструктивните параметри, износване на материалите, сеизмичен риск. Поради големия брой на панелни сгради например в столицата, е възможно да се направи анализ, като се вземат параметри от някои типични системи, участъци от София, където има някаква хидрогеология, за да се обобщят данните”, предлага Буров.
Той посочи, че дълги години живеем с представата, че София расте с голям брой жители и се възобновява.
“По данните на демографията столицата вече няма естествен прираст на жителите”, каза експертът и поясни, че е необходимо да се взимат решения доколко ще се позволи миграцията към столицата, дори от страна на чужденци, доколко ще се допусне това да става, с оглед на сигурността.
По отношение на жилищния фонд на столицата Ангел Буров обясни съществуващото напрежение - съществуват жилища, но те не са на предпочитани места, а от друга страна има голям брой жилища, които са блокирани, защо е така предстои да се разбере и да се реши проблемът, каза още той.
Заместник-председателят на Съюза на урбанистите в България коментира и каква трябва да е експертизата, която да покаже и докаже експлоатационния срок и жизнения цикъл на сградите.
Той съобщи, че в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия в момента се работи по създаването на център за върхови постижения в сферата на сеизмичното инженерство.
„Ние сме район, който подлежи на риск и заплаха от земетръс, нещо, което се случва доста рядко, но обикновено води до огромни щети. Това, което бих препоръчал от гледна точка на добрата практика в сферата на такъв тип експертиза, тъй като няма как да се обхванат всички сгради в София една по една, тъй като те са няколкостотин хиляди на брой, е добре да се направи опит за семплиране, смята Буров. – Да се вземат семпли от отделни сгради, които са типични, характерни за определени конструктивни системи, периоди на изграждане, участъци в София, където има характерна хидрогеология, за да има някаква представителност на изследването, от което вече може да се моделират съответни рискове, експлоатационния срок и жизнен цикъл на тези сгради“.
Вижте целия разговор във видео материала.