Здравословната инфлация за България е между 1% и 3%, сега тя е около 3,5% на годишна база и изоставаме само от Румъния, където е 4,7%. Ако вземем критериите от Маастрихт, по които трябва да ни оценяват за влизането в ERM II, там средногодишната инфлация е 1,5%.
Това е мнението на икономиста Георги Найденов в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Той пресметна, че на този етап тази инфлация не би трябвало да окаже влияние върху потребителската кошница, защото от началото на годината, на база шестмесечие, работните възнаграждения в България са нараснали между 6% и 9%.
„Това означава, че тази инфлация не е стопила реално и не е намалила покупателната способност на работещите хора, дори са им останали пари, за да разширят своето портфолио от гледна точка на това което потребяват и закупуват, каза той и посочи, че пенсионерите са на нула, защото това, което се получи като увеличение по т.н. шевейцарско правило е 3,8%, и почти се припокрива с инфлацията. – По притеснителното е, че инфлацията идва от цените на петрола, които повишават транспортните разходи на стоки и услугите. От международните цени на петрола се влияят и вътрешните цени на природния газ и може би ще има комулативно поскъпване на природния газ с 27% до края на тази година и това ще се отрази на парното.“
Георги Найденов коментира и реакцията на правителството „с опит на за налагане на контроли на цените на хляба и хлебните продукти“.
Това, според него, в повечето икономики не е довело до положителен край, когато правителството се меси в икономиката, защото рискува да увеличи сивия сектор.
„Има идея и за намаляване на ДДС-то върху хлебните изделия с 5%, въпреки че сивият сектор в бранша е голям, а не чуваме как той ще излезе „на светло“ в икономиката и по този начин да няма нужда от изкуствени контроли от правителството“, риторично попита икономистът. Той заяви, че това, което очакваме и може да се направи от правителството за социално слабите, които могат да изпитат затруднение, е да търси начин чрез лостовете за социална политика да се подпомогнат тези хора, за да се избегнат сътресения.
Той е категоричен, че трябва да се подпомогне бизнесът, за да може той да работи повече икономиката да върви още по-добре, като по този начин е увеличават доходите, така че „тази инфлацията да не влияе реално на всеки работещ е да го кара да потребява и купува по-малко“.
Георги Найденов смята, че търговската война се води не само заради несправедливата търговия между САЩ и Китай.
“Тя се води заради обвинението на Вашингтон за кражба на интелектуална собственост от страна на Китай, което Пекин отрича, както и заради националната програма Made in China 2025, посочи той. – Днес администрацията на Тръмп заяви, че не е съгласна с държавното финансиране за развитието на роботизацията и високо технологичните индустрии в Китай. Това е битката за технологично надмощие и кой ще е лидер в новите технологии през следващите години."
Според него целта на американския президент е да откаже Пекин от тези намерения.
"В момента митата на Тръмп обхващат половината от вноса на Китай в САЩ, като президентът е отправил закана до края на годината и останалата половина да бъде обхваната с мита. Около 520 млрд. долара е китайският внос в САЩ. В момента митата са 10%, но новите мита върху стоки за 200 млрд. долара ще са 25%", потвърди икономистът и заяви, че от тези действия ще пострадат фирми и от двете държави.
Найденов напомни, че "Walmart и Procter and Gamble предупредиха, че наложените мита ще имат ефект върху крайните цени за потребителите. В момента голяма част от американските компании обмислят дали да си намалят печалбата, за да не пострада потребителската кошница, или да прехвърлят всичко на потребителите", каза Георги Найденов.
Как ще повлияе скандала с Данске банк в Естония на европейския банков надзор?
По тази и други теми, вижте във видео материала?
11:01 | 12.09.22 г.
