Пазарът на имоти в страната е в лениво състояние. Чуждите инвестиции са сведени почти до нула. Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Орлин Владиков, президент и управител на "Орвитекс".
Не искам да бъда лош пророк, но имам сериозни опасения от нова имотна криза, която би могла сериозно да се отрази на българския пазар, каза той.
Според него имотните сделки в България през първото тримесечие на 2018 г. запазват ръста, отбелязан през 2017 г. „На имотния пазар обаче в момента виждам неща, които правихме всички дружно преди 10 години. Кризата може да дойде по няколко начина“, каза Владиков.
Той визира либерализирането на правилата при отпускането на кредити от страна на банките, както и некоректното отчитане на финансовите възможности на голяма част от потребителите, които теглят ипотечни кредити.
„Много е лесно да бъдеш оптимист, а не реалист. След време, при невъзможност за плащане на вноските, тези жилища се прибират от банки или съдебен изпълнител, което разстройва пазара на имоти", коментира още Владиков.
Според него, когато говорим за имоти, не трябва да забравяме един общоизвестен факт, а именно, че България е на първо място по собственост на глава от населението.
"Продължава некачественото планиране при новото строителство, ако изобщо може да се каже, че има планиране. В същото време старото строителство не се обновява, реставрира и реконструира. Ние сме собственици на лоша собственост. Тя отнема от финансовия ресурс на домакинствата заради данъците и скъпата поддръжката на имотите. Собствеността загива. Това се случва в селата и в малките градове, реално няма имотен пазар на тези места“, обясни управителят на "Орвитекс".
Той е категоричен, че в България трябва да се разгърне републиканска оценка на състоянието на собствеността „Крайно време е да се говори за урбанизация на населените места, за естетизация на средата, в която живеем. Купувачите стават все по-взискателни по отношение на определени елементи, но нямат цялостен поглед и не са взискателни докрай“, каза още гостът.
"При покупка трябва да се интересувате от плановото градоустройство, от развитието на квартала, прогнозите за развитието на комуникациите. Когато купувате имот в покрайнините на градовете трябва да проверите какво е състоянието на електропреносната мрежа и дали има нужда от строителство на трафопост, което отнема години", добави Владиков.
Според него пазарът на имоти трябва да бъде гледан многопластово, защото само статистиката не е достатъчна за да се правят изводи.
„Анализът на сделките, които имаме през месец март (данните все още са неофициални, защото справката от Агенцията по вписванията излизат малко по-късно), показва, че броят на сделките ще бъде в порядъка на тези, сключени през първото тримесечие на 2017 г.“, обобщи Владиков. По думите му това означава, че се запазва ръстът, отчетен през 2017 г.
Отбелязваме и липса на развитие в сравнение с например 2007 г., когато броят на сделките надхвърли 328 хиляди, коментира още той.
След като веднъж браншът е постигнал такъв брой сделки, като през 2007 г., той трябва да се опитва да постигне отново тези нива, заяви събеседникът.
"В момента се наблюдава пик по брой на сделки в София, 28 175 срещу 26 470 през същия период на миналата година. Това говори за ръст от порядъка на 16% в сравнение с предходната година. Не такова е положението в провинцията. Там ръстът на сделките е със 7% по-малък от отбелязания през предходната година. Това говори за обезлюдаване и липса на всякаква политика за развитие на регионите и малките населени места", обясни експертът.
Той изрази безпокойство от анализите и прогнозите на свои по-млади колеги за сериозен интерес от страна на купувачи и инвеститори.
„Всичко това е голяма лъжа. Не отговаря на истината, не отговоря на статистиката. Пазарът е в лениво състояние. Чуждите инвестиции са сведени почти до нула. Броят на преките чуждестранни инвестиции в недвижими имоти не надхвърля 10 млн. евро за 2007 г., като 47% са от граждани на Русия, които купуват втори дом или имот на морето. Тук-там някоя фирма купува малък офис, но да говорим за сериозен ръст, това не е вярно и не отговаря на данните на статистиката", категоричен е Владиков.
Според него доверието, което се отчита днес към строителния сектор, се дължи на обстоятелството, че 3-4 години новото строителство почти не го е имало.
„Много от строителите или замразиха строителните си обекти, или ги завършиха, но не планираха инвестиции в ново строителство“, обясни Владиков. По думите му това е породило дисбаланс в търсенето и предлагането на нови жилища, който е довел до поява на нови обекти в началото на 2016 и 2017 г.
"Засили се броят на разрешителните и това бе повод за оптимизъм и за изводи, които се разминават с реалността", уточни експертът.
Вижте още във видеото.