Държавата трябва да изгради политика на закрила, но тази закрила трябва да бъде поискана. Потребителското поведение в интернет много отразява поведението в обществото.
Това е мнението на проф. Георги Димитров, председател на фондация "Право и интернет" и преподавател по киберсигурност във Висшето училище по застраховане и финанси, изказано в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
"Правото на защита на личните данни е едно право. То не може да бъде раздавано на сила, не може да бъде защитавано превантивно. В ръцете на отделния човек е да прецени колко и какви данни да споделя в интернет. Държавата трябва да създаде механизми, при които ако това право бъде нарушено, човек трябва да може да потърси закрилата на държавата и тази закрила да бъде дадена адекватно", обясни ученият. "Но от там насетне интернет е свободно споделяне на данни".
Според проф. Димитров, когато човек използва някакви услуги, когато комуникира, отиде в магазина или се види с приятел, той общува, воден от някакъв негов вътрешен мир и очаква нормално поведение с хората, с които се среща, а същото е и в интернет.
“Лошото е, че в интернет технологиите могат да се използват така, че да засегнат и личната сфера, и данните, и интересите на хората по много по-лесен начин, отколкото в реалния живот", каза още Георги Димитров.
По думите му това е така, защото човек споделя в интернет много информация и неговата лична сфера става по-видима и по-леснодостъпна за различни таргет групи.
“Има много лица в мрежата, които използват мрежата за измамническо поведение", коментира председателят на фондация "Право и интернет".
Той е убеден, че „заплахите са много” и още от ранна възраст хората трябва да бъдат образовани и да се генерират умения за киберзащита, за да не се пренебрегва проблемът.
Какви са възможностите за определяне на поведенческите навици на лицата в мрежата? Колко са удобни безплатните услуги в интернет? Как се селектира аудиторията в мрежата! Защо скандалът във фейсбук е полезен за обществото?
Вижте повече във видеото!
12:41 | 13.09.22 г.
