Трудно е да се измери какво ще спечели България от председателството на Съвета на Европейския съюз (ЕС). Нямаме някакви преки ползи, но ще имаме достатъчно инструменти ефективно да защитим определени интереси. Това коментира в ефира на bTV бившият вицепремиер Ивайло Калфин, който в момента е съветник на еврокомисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер.
Трудно е да се измери какво можем да получим за себе си. Не получаваме някакви преки ползи, посочи Калфин, но припомни, че предишния многогодишен бюджет се е приемал по времето на полското председателство. „И заради добро председателство, и заради това, че имаше поляци на много важните места, поляците получиха един огромен пакет, успяха да наложат аргументите, които са важни за тях", коментира той.
“Успешното председателство означава ти да можеш да използваш ефективно механизмите на ЕС. Това обаче не може да се измери. Това увеличава авторитета на държавата и капацитета на хората. Ако е успешно председателството, оттук нататък ще можем много по-успешно да защитаваме политики във всяка област в ЕС”, каза бившият вицепремиер.
Ивайло Калфин коментира, че не би нарекъл момента исторически, но добави, че „всъщност първото председателство довършва членството, приемането – държавата влиза пълноценно във функциите си на член на ЕС“. Това надали е исторически, но е много важен момент, посочи Калфин.
Калфин посочи, че след излизането на Великобритания от ЕС ще се отвори дупка в приходната част на бюджета на ЕС от 13-14 млрд. евро, като идеята е половината от нея да се запълни с повишаване на вноските. Това обаче ще стане пропорционално и повишението ще е абсолютно поносимо за България.
Що се отнася до вълната от протести, обхванали столицата в първия ден на председателството, той каза: "Не познавам демократична страна в Европа, в която да няма протести. Така че не виждам никакъв проблем – както не виждам защо протестиращите трябва да минат при кортежа точно, за да ги видят чужденците, така и не виждам защо пък трябва да се скрият някъде, за да не ги видят чужденците. Това няма никакво отношение, това е вътрешен живот, който не спира по време на председателството".
По думите му при подготовката за председателството не е проведена комуникационна кампания, затова коментарите на чуждестранните медии за най-корумпираната страна в Европа не трябва да ни учудват.
На въпрос за влизането във валутния механизъм и впоследствие в еврозоната Калфин коментира, че това зависи от единодушното съгласие на страните от еврозоната и борда на Европейската централна банка (ЕЦБ). Досега проблемът беше с ЕЦБ, така че е работа на БНБ и Министерството на финансите да им дадат добрите аргументи, посочи той. По думите му членството ни в еврозоната „не е предстоящо в следващите няколко години“.
Ивайло Калфин коментира темата за председателството и по Bloomberg TV Bulgaria. Смисълът на едно европредседателство е конкретната държава да покаже или не капацитет. Не можем да сложим на първо място единствено българските теми, но можем, а и ще имаме достатъчно инструменти ефективно да защитим определени интереси, да заложим по-дългосрочно някакви теми, в които България по-нататък да бъде компетентна, посочи той. Подобна важна тема е например въпросът за европейско сътрудничество в областта на отбраната.
„Усилията в Европа ще започнат с проучвания, координация в областта на военното производство, обучения. Тук става въпрос за сътрудничество, което не включва създаването на общи военни части и участие в мисии, а нещо, в което България трябва да влезе – военна индустрия, научни разработки. Трябва да намерим място на българската военна индустрия в европейската такава", заяви гостът. По думите му това има икономическо значение и тук трябва да положим сериозни усилия това да се случи.
Другата тема е свързана с т.нар. цифров пазар, цифрова свързаност и киберсигурността. “Все повече в Европа започва да се говори, че киберсигурността е важна и за икономическите, и за политическите процеси. Това не значи, че мрежите могат да бъдат изцяло защитени от хакери, но да могат да реагират, да сигнализират", каза Калфин.
Калфин допълни, че най-важните теми са непланираните. „Нещо ще се случи, сигурен съм в това. Много ще съм изненадан, ако през следващите шест месеца няма някакъв нов приоритет в Европа", заключи той.
Още от разговора вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria