Докладът на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка е обективен и справедлив, само че това не е комплимент за българските власти. Това заяви Аделина Марини, журналист и създател на специализираното онлайн издание Euinside.eu в предаването Invest/Or по Bloomberg TV Bulgaria.
Докладите за България и Румъния бяха публикувани в сряда миналата седмица.
„Най-важният извод, който можем да си направим от този доклад, е акцентът върху липсата на последователност, сигурност, прозрачност и широки консултации при приемането на законодателство, свързано с показателите по докладите. За пръв път в петия показател, свързан с корупцията, при това на местно ниво, са споменати външните граници, което е особено важно по отношение на желанието на България за членство в Шенген и за отпадане на резервите на някои страни членки“, посочи още Марини.
Шестте показателя в доклада са независимост на съдебната власт, нормативна уредба, продължаване на съдебната реформа, корупция по високите етажи на властта, корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите, организирана престъпност
„България продължава да бъде на изходна позиция вече 10 години и много доклади подред“, каза още Марини.
Тя припомни, че през януари тази година, когато комисията публикува предишния си доклад, тя подаде жокер и даде ясно да се разбере, че като се изпълнят препоръките от януарския доклад, има голям шанс механизмът да отпадне преди началото на българското председателство. Недвусмислено в сегашния доклад се посочва, че този шанс не е използван от българските власти, така че наблюдението продължава с всички последици, които това може да има, не само имиджови, за българското председателство.
От комисията посочват, че нито една от 17-те препоръки не е 100% изпълнена.
„По показателя, който покрива корупцията, напредъкът е нула. Навсякъде другаде се посочват някакви предприети мерки, чиито резултати тепърва ще се проявяват. В мига, в който човек стигне до показателя за корупцията, човек разбира мащаба на бедствието, където всъщност наистина нищо не е постигнато. Постоянно се започва отначало, с нова стратегия, нови поправки, без да се провеждат широки консултации, без процесът да бъде включващ“, каза Аделина Марини.
„В България е направено твърде малко, за да може доста по-категорично и ясно да се направи оценка какво правят съответните власти. В Румъния имаше вече добре изградена независима съдебна система, която трупаше много активи. А сега с новото правителство на власт се правят ясни опити този напредък да бъде върнат назад. Така че на комисията й е по-лесно да бъде откровена и да посочи много ясно за какво става дума. В българския случай не е много ясно какво точно се случва, правят се две стъпки встрани, една назад, така че не мисля, че текстът е положителен“, допълва тя.
„Реакцията на българските власти вече е доста фрустрираща, защото показва, че те живеят в някаква пиар алтернативна вселена и боравят с алтернативни факти. Няма нито един показател, за който комисията да казва, че е във финална фаза, каквито например има в Румъния“, казва още Марини.
Сравнявайки докладите за двете държави в едно ключово изречение, комисията сериозно се различава в оценката си. За България например казва, че ако има решимост и с насоки от Европейската комисия, страната би могла да изпълни показателите в близко бъдеще. За Румъния не пише „би могла“, а „ще ги изпълни“ и се използва малко по-различна лексика.
„На много места в доклада може да се прочете, че голямата спънка в България е парламентът. За пръв път ми прави впечатление в българския доклад, че се посочва парламентът като основна пречка за реформата. Това години наред беше проблем в Румъния, все още е, но разликата е, че ако ние сме изходна позиция, тоест България все още не е създала независима съдебна система, то в Румъния такава има, само че тя се опитва да се опази от политическата класа. Посланието на комисията е, че напредък има тук-там, но всъщност има абсолютна непоследователност, няма ясна посока и определено липсва политическа воля“, обобщи Марини.
00:47 | 11.09.22 г.
