В България валутният борд поставя макроикономически правила, които не са много по-различни от тези в еврозоната. Всяка една страна, която иска да се присъедини към еврозоната, трябва да погледне сериозно на институционалните дефекти на валутния съюз.
Това заяви проф. Павлина Чернева, преподавател в Bard College и Икономическия институт Levy в Ню Йорк, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
„През последните години забелязваме, че еврозоната трудно се справя с различни кризи. Паричният съюз не е достатъчен, необходимо е да се установи единен фискален съюз. Една страна, която иска да се присъедини, трябва да помисли дали еврозоната може да стабилизира цялостната зона, така че и най-слабите й членки да се чувстват предпазени от тези финансови кризи. В България естествено парадоксът е, че ние сме де факто в еврозоната, защото просто правилата на валутния борд го подсказват“, обяснява проф. Чернева.
„Ако България се окаже, че е членка от периферията, ако се случи така, че бюджетният излишък се превърне в дефицит, то тогава България ще бъде подложена на натиска, на който периферните страни са подложени. Това са доста драстични структурни реформи, затова аз наблягам, че е много важно да има някакъв метод, някаква институция, която да прави макроикономическа стабилизация на наднационално ниво“, каза още тя.
„В краткосрочен план не виждам по-сериозни стъпки за по-дълбока интеграция, но смятам, че тя е задължителна и неизбежна ако искаме европейският проект да оцелее. Тези изначални дефекти застрашават еврозоната екзистенциално и се отразяват не само на слабите, но и на силните икономики“, смята проф. Чернева.
Тя припомни, че през август канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Еманюел Макрон говориха за установяване на министерство на финансите и обща бюджетна политика. „Каква ще бъде тази бюджетна политика е интересният и важният въпрос“, допълни тя.
Целия разговор вижте във видеото.
08:15 | 13.09.22 г.
