Европейската комисия (ЕК) иска да се уеднаквят възнагражденията и условията на труд на превозвачите чрез нововъведенията от Пакет "Мобилност за Европа", но това разделя на два лагера бизнесът в Европа.
Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Христо Христов, член на управителния съвет на Конференцията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Според него притесненията са на превозвачите от Източна Европа, защото, по думите му, това е „чиста форма на протекционизъм”.
“Големите държави с по-развити икономики искат да създадат по-неблагоприятни и неравностойни условия за фирмите от останалите държави от ЕС. По същия начин ЕК има претенции към американската политика на Тръмп, а прави същото", посочи той.
Христов е на мнение, че превозваческият бизнес е един от малкото отрасли, в които източните икономики, включително и българската, са доста конкурентоспособни, защото “имаме добро историческо наследство в този бранш – нашите служители, шофьори и мениджъри, са добре подготвени”.
“Явно има нещо, което го правим по по-добър начин от германските и френските фирми и те не могат да се примирят с това. Става въпрос за пазари за логистични услуги. Пазарът на логистични услуги в Европа е 1 трлн. евро", обясни той и допълни, че новите европейски икономики заемат сериозен дял от него.
Като пример експертът посочи полската икономика, която е най-добре развиваща се от новите страни от ЕС. Голяма част от германските предприятия бяха пренесени на нейна територия, а поляците са известни със своето трудолюбие в Европа, подчерта Христов.
Христов е категоричен, че българските логистични компании са едни от най-добрите в Европа и продължават да разширяват пазарния си дял.
„Преди една-две години растяхме с около 15-20% годишно и създавахме много работни места, възнагражденията са доста високи и 90% от тях се връщат обратно в българската икономика, защото семействата на нашите шофьори и служители са в България, децата им са тук, тук си купуват стоки за бита, апартаменти и коли, а това увеличава вътрешното потребление в страната“, аргументира се той.
Четири са основните пункта, срещу които бизнесът е против, като за тях има единодушие с още десет държави от Източна Европа.
„Едната мярка е за работата на вътрешния пазар на ЕС – т.нар. каботажни превози, които се извършват в рамките на територията на една страна. Преди години ЕК създаде Бяла книга за транспорта, в която се поставяха основните цели. Либерализацията на пазара и равнопоставеността са едни от основните ѝ цели и въпреки че досега имахме право да работим в месеца седем дни, новите предложения са вместо те да се увеличат, е да се намалят на пет дни“, обясни Христо Христов.
Вторият пункт, който притеснява бизнесът, са изискванията командировъчни и минимални осигурителни прагове, в които след акумулиране на три дни на територията на държавата като престой на всеки български шофьор трябва да се изчисляват минималните осигурителни прагове на база на параметрите в съответната държава.
„Ако той престоява три дни в Германия, четири във Франция, три в Австрия, ние трябва да правим осигурителни прагове за тези дни спрямо тези държави. Това, освен че ще вдигне нашите разходи, е несправедливо, защото ние български компании ли сме, германски или френски", риторично попита Христов. "Ако Европа иска да се развива по този начин, трябва да си уеднакви данъчните системи, да си уеднакви ставките за данък добавена стойност, осигурителните системи и да върви като една държава. Тези осигуровки ще влязат в българския бюджет, но въпросът е, че нашите осигурителни прагове са съобразени с българската икономика, а не с германската“, посочи той.
Това според него ще наложи увеличаване и на административния персонал, защото "на всеки шофьор трябва да се назначи по един счетоводител, за да му смята ставките и всеки престой в различните страни".
Третият пункт за промяна, който поражда недоволство сред българските превозвачи, се отнася до продължителността на престой на шофьор извън страната повече от три седмици, след който срок той трябва да се връща.
Четвъртият пункт, който създава притеснение в българския бизнес, се отнася до почивката в събота и неделя, когато шофьорите са длъжни да напуснат кабината на камиона и да спят на хотел.
„В него по принцип има нещо хуманно, въпреки, че тези кабини са с климатроници, със специално осветление, с интернет, телевизия, специални матраци и при тези условия може да се живее известно време. Получава се така, че един бизнес от Източна Европа ще подкрепи друг бизнес – като туристическия в Германия, Франция, Белгия", смята Христов.
Според него има два пътя за решение на проблема.
„По амбициозните компании ще търсят пререгистрация и ще станат германски, френски и т. н. Шофьорите ще станат превозвачи в такива компании и ще има предприемачи, които ще се откажат от тази борба", прогнозира Христо Христов.
Вижте повече във видеото!