Основното заключение от управленската програма е, че тя е реакция на злободневни проблеми с краткосрочен хоризонт. Тази програма не е част от стратегия. При нормални обстоятелства, при едно нормално и компетентно управление бихме имали дългосрочна стратегия за развитие на обществото до 20-30-50 години.
Така представи в студиото на „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria очакванията си от икономическата политика на бъдещото съвместно управление на ГЕРБ и Обединените патриоти икономистът доц. Георги Чанков.
“Мисля, че ще наблюдаваме отново същото. Имаме както стари лица, така и известно обновление в редиците на депутатите. България ще продължи да се движи в сегашната си инерция, е мнението на икономиста.
Според него конкретната правителствена програма е ограничена във времето, защото не е стъпка в осъществяването на дългосрочна стратегия, в която „отделните програми трябва да се застъпват и да надграждат“.
Фокусът на разговора бе насочен и към обявените приоритети в сферата на социалната политика от страна на ГЕРБ и Патриотите.
„Мерките на правителството не ми изглеждат достатъчно социални. В България от 27 години се води дясна политика.
Тя се люшка в две крайности – крайно дясно и умерено дясно. От това, което виждам в момента като заявени намерения, не се забелязва някаква рязка промяна в посоката“, коментира доц. Чанков. – Не е ясно как ще бъдат изпълнени някои мерки, които изглеждат като леви.“
По думите му в програмата на правителството има заявени намерения с конкретни цифри – 1500 лева средна заплата в края на мандата на бъдещия кабинет.
„Те напомнят за 800-те дни на т.нар. „Величество““, смята икономистът и напомня, че авторите на документа разумно са се подсигурили, като се застраховат с условие “ако бъдат осъществени предложените от нас мерки“.
„Има толкова много условности и дълъг времеви хоризонт от четири години, които за българската политическа действителност са твърде много, което може да се разглежда само като добро пожелание“, посочи той.
Доц. Чанков не се нае да прогнозира дали бъдещият кабинет ще изкара целия си мандат.
„Българската държавност се крепи на благоприятни външни фактори, като неблагоприятни външни фактори могат да я извадят от равновесие. Ако говорим за стратегия, такава имахме преди двайсет и няколко години. Тя беше свързана с членството в НАТО, откъдето трябва да идва военно-политическата сигурност, а от членството в ЕС, трябва да идва вътрешната сигурност, в това число и икономическата. В момента ние сме в някакъв ураган. В последните две-три години станаха съществени измемения, които не могат да не ни притеснят. В НАТО не е ясно какво става, Европейският съюз се опитва да намери основание за съществуване“, заяви икономистът.
В анализа си на политическата ситуация той каза, че за България не съществуват двата външни ориентира и нашата политическа върхушка в момента се опитва инстиктивно да предусети посоката, в която ще се развиват САЩ, НАТО и ЕС, за да може да се нагоди в движение.
„Липсата на стратегия за вътрешно развитие на България ни лишава от вътрешен ориентир, затова всякакви предвиждания в това отношение са неточни, некоректни, защото нямаме идея как ще се променят външните фактори дори само след година, две или три. Само преди година никой не допускаше, че Великобритания ще напусне ЕС", даде пример той.
Доц. Чанков коментира и доколко са осъществими заявките на управляващите „за увеличение на учителските заплати и изобщо за средствата за образование, за пенсиите, но и за отбрана с 2% от БВП.
„Това предполага едно рязко увеличение в приходите в държавния на бюджета и рязък икономически ръст, но не е много ясно откъде ще се вземе той, за да се посрещнат всички тези допълнителни разходи. България е изправена пред един неотложен, много сериозен проблем. Ако не се вземат мерки, които ще дадат резултат след 20 години, това ще е демографска катастрофа“, твърди ученият.
Какво ще се случва на пазара на труда! Как увеличеният по заявка БВП ще бъде създаден от все по-малко трудоспособни хора, които носят отговорност за пенсионерите? Защо липсва цял параграф в управленската програма за демографската политика?
Вижте повече във видеото!
11:37 | 14.09.22 г.
