Богатството на милиардерите се измерва със стойността на акциите, които те притежават, но има една пряка връзка със състоянието на капиталовите пазари. След световната финансова криза, заради политиката, която провежда Фед – на ниски лихви, макар тя вече да започва да се коригира, както и стимулирането на капиталовите пазари от страна на Европейската централна банка, може да станем свидетели на формирането на нов финансов балон.
Затова предупреди в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria икономистът от Института за икономика и международни отношения проф. Ганчо Ганчев.
„Има процес на интензивно нарастване на някои индекси, свързани с парично-финансовата система и капиталовите пазари при забавено икономическо развитие. Това навежда на мисълта, че се формира нов финансов балон, който може да доведе но нови кризисни явления, смята макроикономистът.
Той коментира как се движат световните икономически и социални процеси на фона на растящия брой на милиардерите, които са вече 2043 по данни Forbes.
„Знаем, че финансовите пазари минават през такива периоди на финансови балони и в последствие на криза. Американският финансов пазар отбеляза върхове. Индексът DJI надмина 20 хиляди пункта, което е безпрецедентно. Това се отразява върху богатството на милиардерите. Особено интересен е примерът на Уорън Бъфет, вторият по богатство, който инвестира в тези пазари, и чието богатство се дължи пряко на особената му стратегия в областта на тези активи", посочи проф. Ганчев.
Той е на мнение, че „сегашният етап на развитие на глобалната икономика е свързан с едно разслояване, което е по-скоро вредно”.
“По този въпрос, много интересен е фундаменталният труд на френския икономист Тома Пикети „Капиталът през XXI век“, който акцентира именно върху това задълбочаване на разслояването и концентрирането на богатството сред все по-ограничен кръг хора, а това има негативно въздействие върху цялостните темпове на развитие на световната икономика”, каза икономистът.
Той е убеден, че трябва да се вземат мерки за ограничаване на този процес и като пример даде политиката на международните финансови институции - Световната банка, ООН и ЕС, в областта на борбата с бедността, които през последните десетина-петнайсет години акцентират върху намаляване на крайната бедност.
„Процесът на глобализация, включително и разширяване дейността на транснационалните компании и създаването на работни места в относително по-бедните страни, има положително въздействие. Основната причина за намаляване на крайната бедност се дължи на Китай. През последните 20 години страната мина от състояние на крайна бедност към по-добри средни доходи. Прогрес се очертава и за Индия, прогнозира Ганчев и посочи, че икономическото състояние в Африка на юг от Сахара се влошава, въпреки че някои от страните там намират свой модел на икономическо развитие с внедряване на нови технологии.
Как ще повлияе на глабалната икономика политиката на Доналд Тръмп?
Вижте повече от разговора във видеото!
23:11 | 12.09.22 г.
