Информацията, че в периоза 2010-2014 г. от Русия са изнесени поне 20 млрд. долара в около 70 хил. банкови сделки (както написа в. Guardian), е класически пример за подвеждаща новина. Това каза финансистът доц. Eмил Хърсев в ефира на на Bloomberg TV Bulgaria.
"Дори да има изнасяне или релокиране на капитал, а вероятно има такива компании, които са решили да изнесат разполагаеми средства извън своята държава, това не е изпиране на пари. За да се пере, първо трябва да има нещо мръсно. Самият факт, че капиталът е собственост на руска компания и тя е решила да го премести, не го прави мръсен. Не само, че никъде няма данни за престъпление, но на първо място няма никакво доказателство, че изобщо става дума за някакво изпиране на пари, произтичащи от престъпни сделки", обясни финансистът.
Припомняме, че преди дни британският вестник Guardian публикува материал, в който описва как пари в брой, които са изтекли от Русия с помощта на различни схеми за пране на пари, са преминали през най-големите банки в света. През британските кредитни институции, сред които е и HSBC Holdings Plc, са преминали 740 млн. долара, посочва изданието, като се позовава на финансови документи, с които разполага.
Документите съдържат подробности за около 70 хил. банкови сделки, като в 1 920 са въвлечени компании от Великобритания, а в 373 – американски компании.
Според информацията на вестника минимум 20 млрд. долара са били изнесени от Русия в периода 2010 – 2014 г. и голяма част от тези пари са акостирали в чужди банки. Потоците са свързани с т.нар. „световна пералня“, която е била обект на разследване в друг доклад за организираната престъпност и корупцията от 2014 г.
Според Хърсев обаче статията е спекулативна и е продължение на ехото от други такива „подвеждащи“ новини.
„На ден в световната банкова система се превеждат по 3 трилиона долара, като равностойност. Всеки журналист може да си избере едни 20 или 50 млрд. долара, да си набележи някакви критерии и да си прави каквито си иска изводи. Подобна информация не казва нищо, а сумата, с която се спекулира, също е несъществена“, заяви финансистът.
Относно обвиненията, че е направен така наречения Дю дилиджънс (Due diligence), също са неоснователни, смята Хърсев. Уточняваме, че Дю дилиджънс е средство за идентифициране, намаляване или отхвърляне на риска, свързан с определена трансакция, свързана с придобиване или сливане.
По думите на Хърсев никога досега не се е изисквало да се прави Дю дилиджънс на краен клиент. „Това означава да се глоби целия световен бизнес и да се забавят неимоверно много плащанията по банков път“, обясни той.
Благодарение на вменяването на полицейски функции на банковата система паричните потоци „се изплъзват“ от банковата система, като пясък между пръстите и отиват в сиви и дори в черни механизми за прехвърляне на пари, които в днешно време далеч не липсват, каза още гостът. Съществуват и множество алтернативни инструменти, подчерта Хърсев, като даде за пример криптовалутите.
На въпроса къде ще се измести финансовата столица на Европа след Brexit, Хърсев каза, че е много по-вероятно Берлин, като една стара финансова столица да се превърне в икономически център, отколкото Франкфурт или Париж. "Факт е, че Берлин се оформя, като един икономически център на Европа и това се усеща с всеки изминал ден", допълни той.
Дори от 29 март британският премиер Тереза Мей да стартира процедурата по излизането на Великобритания от Европейския съюз, има минимум 2 години докато това се случи реално, категоричен бе гостът.
Вижте още във видеото
13:53 | 14.09.22 г.
