България има доста добро географско положение и хазартът се развива в посока игрален туризъм, с което се увеличават игралните съоръжения в залите. Регулацията и постъпленията, които влизат в държавния бюджет от онлайн хазарт, също дават своя принос в индустрията.
Това каза в ефира на „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria председателят на Асоциацията на хазартните оператори Ангел Ирибозов.
Той и бившият председател на Държавната комисия по хазарта Димитър Терзиев коментираха в студиото актуалните данни за значителното увеличение на бюджетните постъпления от хазарт за миналата година – ръст с 32% на игралната индустрия, като платените такси за организиране на хазартни игри са на стойност 124,82 млн. лева, с 63% повече от предвиденото.
„След облагането на наземния хазарт за казината и игралните зали, което се прави от Националната агенция за приходите, платените данъци са над 70 млн. лева, като общо приходите от хазарт достигат 200 млн. лева, уточни Терзиев.
„Смятам, че държавната политика в сектора допринесе за нарастване на приходите. От една страна - спомогна въвеждането на т.нар. „двукомпонентна“ такса за онлайн хазарта. Тези цифри, на които сме свидетели, са именно в резултат от нея. По този начин се плащат веднъж 100 хил. лева за поддържане на лиценза за онлайн хазарт, а след това се удържат 20% от нетните приходи на съответната компания – между направените залози и изплатените печалби“, като тази такса е изцяло с данъчен характер.“
Ирибозов обясни, че в световен мащаб приходите от онлайн хазарт са около 10-11%, като в близките години се очаква те да достигнат до 15% от общите приходи от хазарт, които сега са около 500 млрд. долара.
“В България тенденцията е същата и от цифрите става ясно, че в сектора има движение. Все пак лицензираните оператори у нас действат отскоро и имат лиценз от не повече от две години и тепърва набират скорост”, посочи той.
Според него технологиите поставят предизвикателства пред регулаторите.
Той напомни, че в България данъците за онлайн хазарт и наземен хазарт са най-високите в ЕС, но като най-голямо предизвикателство посочи политическия риск и неправомерно третиране на съответната индустрия и бранш.
„При непремерена регулаторна рамка се намаляват приходите в бюджета и има опасност за минаване в сивия сектор“, предупреди Ирибозов.
„Хазартната индустрия трябва да почива на една дългосрочна стратегия. Всяко една непремерена промяна в регулацията може да доведе до сътресения, които да се изразяват не само с намаляване на постъпленията в бюджета, а и с негативно въздействие върху младите хора. Когато бях в ДКХ полагахме големи усилия да ограничим нелегалния хазарт. Сега, когато наблюдавам отстрани, виждам, че тези усилия са дали необходимия ефект, смята Терзиев. – Сегашното ръководство на ДКХ почти няма проблеми, защото хората търсят легални места за забавление.“
Ангел Ирибозов се оказа на същото мнение.
Той е категоричен, че е необходима дългосрочна стратегия, за да да има предвидимост в инвеститорите в хазарната индустрия, която е част от игралния туризъм.
„Всяка крайна мярка ще прати хазарта в черния сектор и ще се развие нелегален пазар и свързаните с това проблеми. Възможно е онлайн играчите, които залагат на личните си компютри, да се преориентират към нелегитимни платформи, където могат да бъдат излъгани при извършване на залог и при изплащане на печалбата. Липсата на регулация ще спре работата по т.нар. отговорен хазарт, който се бори срещу зависимостите“, отбеляза бившият председател на ДКХ.
Терзиев е категоричен, че с преминаването в „черния сектор“ ще бъдат преустановени добрите практики.
Вижте повече във видеото!
08:02 | 13.09.22 г.
