Оставката на Шарлот Хог е показател за разклатеното доверие в централните банки

Оставката на Шарлот Хог потвърждава разклатеното доверие в политиките на централните банки. Напоследък отвсякъде се чуват коментари за лобизъм и скандали в ключови институции, но когато има реални факти и доказателства ситуацията става съвсем различна. Това коментира пазарният анализатор Йордан Кирилов в ефира на Bloombreg TV Bulgaria.

По думите му ситуацията е доказателство, че „нещата не са съвсем наред и няма как още дълго да се поддържа тази теза“.

Припомняме, че в сряда заместник-гуверньорът на Английската централна банка (АЦБ) Шарлот Хог подаде оставка след критики на британския парламент за наличието на конфликт на интереси. Липсата на разкриване на информация от страна на висшия член, свързана с факта, че членове на нейното семейство работят в поднадзорна на централната банка институция - британската банка Barclays, постави под съмнение доверието в регулаторния орган, съобщи Bloomberg.

„Състоянието на икономиката на Великобритания може да се окаже много по-тежко от това, което се вижда на повърхността. Анализатори и хора, работещи в инвестиционния сектор във Великобритания, твърдят, че лобитата са много силни и всеки дърпа черджето към себе си. Доверието е много разклатено и рано или късно това ще разбере от всички“, обясни Кирилов. Според него резултатите от случващото се в момента ще се видят през вторите шест месеца на годината. 

Политиката на Фед за вдигане на лихвите бе адекватна, но грешката е, че много дълго време лихвите бяха държани на много ниско ниво, каза още гостът. "Фед искаше да стимулира експанзия, да раздава безплатни пари и те да се инвестират в икономиката. Но пазарът свикна с ниските лихви. Централните банки поеха юздите в много голяма степен, а политиците делегират икономическия риск на централните банкери и много обичат да се оправдават с тях", посочи експертът.

Интересно сега е, че централните банки използват много нови механизми, но е трудно да се каже как ще се излезе от този цикъл на ниски лихви, допълни той. По думите му това е много голяма грешка, за която ще плащаме „ние“, а не централните банкери.

Относно твърденията, че има балонизиране на българския имотен пазар, експертът обясни, че ръстът в сектора засега изглежда стабилен, защото зад него има някакъв фундамент. „Ако продължава така обаче, ще започне голямо балонизиране през следващите две години. За момента няма такива притеснения, тъй като сериозният ръст идва от ниските лихви в банките. Все пак хората някъде трябва да държат парите си, а българинът е склонен да инвестира в нещо, което може да се пипне", обясни Кирилов.

Вижте още във видеото.