Прагматизмът, а не толкова споделената ценностна система между различните партии и правителства, доведе до намаляване на данъчните ставки. В момента, в който ставките започват да се намаляват, се оказва, че събираемостта започва да се увеличава, и то дори над първоначалните прогнози на приходните администрации, което дава допълнителен стимул на различните правителства да продължат с тази политика.
Така обясни причините да се въведе плоският данък върху доходите на физически лица преди десет години Калоян Стайков от Института за пазарна икономика в предаването Investbook на Bloomberg TV Bulgaria.
Според него решението е взето, защото по-голяма събираемост означава повече приходи в бюджета, а това дава по-голямо поле за действие с повече възможности за разходни политики, без това да застрашава фискалната стабилност.
“Въвеждането на плоския или пропорционалния данък върху доходите на физически лица беше последната стъпка от една доста дълга данъчна реформа, която се води от няколко правителства поред и която е насочена основно към намаляване на административното и данъчно бреме, стимулиране на икономическите процеси, включително инвестиции и пазара на труда. В същото време всичко това трябваше да бъде свършено така, че да не постави под риск фискалната стабилност на страната", каза Стайков, като коментира изследването, представено в книгата "Плосък данък в България: предистория, въвеждане, резултати", в което са включени 8 автори.
Той обясни, че въвеждането на плоския данък “не е толкова някаква идеологическа цел, а е по-скоро прагматично решение на проблем, който наблюдавахме през 90-те години – високи ставки, немалко привилегии за различни групи от населението и бизнеса и съответно – ниска данъчна събираемост".
Калоян Стайков потвърди, че плоският данък има тази привилегия, че ниската ставка всъщност се дължи на широката база за облагане на данъците – липсата на привилегии и вратички в закона, с които може да се избегне данъчното облагане.
„Това позволява да се обхване по-голяма част от населението, няма групи, които да са изключени от плащането на този данък и това позволява ставката да е ниска и толкова по-малки са стимулите за избягване на този данък. За разлика от тази система в развитите страни обикновено действат доста данъчни преференции, които водят до това хора с високи доходи да плащат ниски данъци”, посочи експертът от ИПИ.
Той напомни, че от 2007 година имаме споразумение с МВФ и сме ограничени в политиките, които трябва да провеждаме, а заедно с това протича процесът на присъединяване към еврозоната, който също носи ограничения за страната.
Стайков разкри, че през годините външни експерти са били против намаляването на ставките, за да не се появят рискове за бюджета, но не са се оказали прави.
„Този прагматизъм и политическият интерес доведоха до продължаване на реформите и до позитиви за икономиката“, смята финансистът.
Как работи като механизъм и какви са ефектите на плоския данък? Вижте повече във видеото: