Проблемът с неравенството на доходите е сериозен и това не е нова тенденция. Разликата в доходите е напълно естествен процес на пазарната конкуренция. Въпросът е дали това разделение се получава по естествен път, т.е. дали по-богатите са такива, защото са по-продуктивни, или поради други причини.
Това коментира икономистът от ЕКИП Георги Вулджев в студиото на Invest/Or по Bloomberg TV Bulgaria.
“Проблем има, ако разделението в доходите се създава по изкуствен път – чрез държавна намеса, корупция или преразпределение на доходи. Добър пример в тази насока е облагодетелстването на финансовия сектор заради активната разхлабена парична политика. Дребнаво е обаче да се мисли само как да разпределим баницата, вместо да се опитаме да направим тази баница по-голяма", казва той.
Според икономиста основните проблеми, произтичащи от неравенството в доходите, са два:
“На първо място срещаме проблема с потреблението. Липсата на потребление прави така, че вътрешните пазари умират. Страни като САЩ се опитват да решат този проблем чрез активна монетарна политика, но тя облагодетелства главно богатата част от населението повече отколкото средното домакинство. Вторият проблем е дълготраен и е свързан с това, че по-бедните нямат достъп до качествено образование, здравеопазване и т.н. По този начин стигаме дотам, че все по-малко от иначе обещаващите хора по света могат да получат адекватно образование и когато се влеят в пазара на труда, да дадат своя принос за икономиката. Третият проблем е, че този модел се мултиплицира“, обяви той.
Вулджев е категоричен, че няма проблем с неравенството в доходите тогава, когато то наистина се базира на производство на продукти и услуги с по-висока добавена стойност.
“Доходите не трябва да се изравняват и това не трябва да е самоцел, трябва да се елеминира бедността“, смята икономистът.
“В рамките на 30 години доходите на най-богатия 1% в САЩ нарастват със 146%, а делът на доходите им от общите доходи се увеличава от 10% на 20%. В същото време медианният доход на домакинствата се увеличава едва с 20%, каза от своя страна доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН, позовавайки се на изследване на икономиста Томас Пикети.
По думите му проблемите в неравенството идват от разслоението, което зависи от източника на доходи, когато то се дължи на наследствени критерии – например рентиерският доход, който някой получава само защото родителите му са му завещали нещо без той да има реален принос за това.
"В този смисъл проблемът не е в това дали има неравенство, или няма, а в това, че то се увеличава. Хората, които притежават активи за над 100 хил. долара в света представляват около 8% от населението. В момента те притежават около 86% от нетното благосъстояние на планетата. За сравнение през 2013 година същите тези хора са притежавали 83% от него", обясни доц. Сарийски.
Икономистът е на мнение, че България е една от страните, в които социалното разслоение е най-ясно изразено и иконимиката на страната ни се характеризира с ниска конкурентоспособност.
“За сравнение в страни, като Германия и Швеция, чиито икономики са много по-конкурентни, наблюдаваме по-малко разделение в доходите”, твърди доцентът от БАН.
И двамата икономисти се обединиха около мнението, че използването на данъците като инструмент за преразпределение на доходите и премахване на неравенството крие много рискове, особено в страна като България, където корупцията е много сериозен проблем.
Накъде ни води всичко това и къде да търсим решението?
Вижте повече в първата част на предаването Invest/Or:
Изминали издания на Invest/Or гледайте тук
Следете Invest/Or и във Facebook
Още видеа гледайте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria
17:45 | 11.09.22 г.
