Председателят на италианското правителство Матео Ренци, който снощи обяви, че подава оставка, измина за 1000 дни пътя от популярен и реформаторски настроен млад ръководител до провалил се лидер, критикуван от политическата класа и отхвърлен от мнозинството италианци, пише в цитиран от БТА коментар за AFP Оливие Бобе.
Близо 60 процента от избирателите на Апенинския полуостров казаха "не" на конституционната му реформа и с това нанесоха удар по самочувствието на човека, който през февруари 2014 г., на 39 години, стана най-младият премиер в историята на републиката.
Тогава той обеща да реформира страната си из основи и да я изведе на челно място в Европа. Но въпреки енергията, която никой не му отрича, този тосканец така и не успя да убеди, още по-малко да обедини сънародниците си.
Често обвиняван, че управлява сам, без да търси компромис, Ренци внесе дълбоки разделения и в своята Демократическа партия (ДП) между мнозинството и левите "бунтари".
Преди три години тогавашният кмет на Флоренция стана лидер на лявоцентристката ДП и обеща да "изхвърли на боклука" партийните величия и още няколко души.
За целта отстрани от пътя си влиятелни хора като бившия премиер Масимо д'Алема и бившия кмет на Рим Валтер Велтрони. Първият не забрави това и води кампания в подкрепа на "не"-то в цялата страна, въпреки че продължи да бъде член на ДП.
На 13 февруари 2014 г. Ренци изхвърли безцеремонно втория човек в партията Енрико Лета, за да оглави правителството. "Бъди спокоен, Енрико" - краткото послание, което Ренци публикува в "Туитър" по адрес на предшественика си месец преди да го замени, обиколи Италия.
Запален потребител на социалните мрежи, този политик, който никога не е бил депутат, нито е имал пост в правителството, дойде на власт, радвайки се на голяма популярност, обратно пропорционална на недоверието на италианците към политическата класа. Тя бе затвърдена на евроизборите през юни 2014 г. с победа с 40 процента на ДП.
След като обеща по една реформа всеки месец и големи промени през първите 100 дни, Ренци бързо преразгледа графика си и през лятото на 2014 г. си даде 1000 дни да направи "Италия по-проста, по-смела, и по-конкурентноспособна".
В актива му влиза реформа на трудовия пазар, наложена на синдикатите и приета насила от парламента. Реформата допринесе за увеличаване на броя на постоянните трудови договори. Но с цената на скъпоструващи данъчни облекчения, които, според основния италиански синдикат, не решават по същество проблема с безработицата.
Ренци обаче казва, че това е ключова и истинска лява реформа. Парадоксално за човек, който смята за отживелица сблъсъка ляво-дясно и винаги е изразявал убеждението, че партията му не може да спечели изборите, ако не привлече подкрепа от десноцентристите.
Той дори успя да си спечели подкрепа от бившия премиер Силвио Берлускони, когато договаряше конституционната реформа, но техният "пакт" се развали в началото на 2015 г.
Ренци, който е свръхдинамичен, амбициозен и "жаден за власт" според някои, запази облика си на вечен младеж, с тоскански акцент и лек говорен дефект.
Той изненада обществеността в Рим, оставайки, по думите на негови приближени, да работи по цяла нощ в двореца "Киджи" и чакайки да дойде уикендът, за отиде в Тоскана при съпругата си Аниезе и трите им деца.
Критикуван заради склонността си да изтъква приключенията си в политиката, той неуморно отговаря на критиците си, обръщайки се директно към гражданите във "Фейсбук" и "Туитър" с волунтаристка реторика, вдъхновена от "Да, ние можем" на Барак Обама, един от менторите му в политиката.
Роден на 11 януари 1975 във Флоренция, с диплома по право, горд от годините, прекарани като католически скаут, той още на 19 години тръгва по стъпките на баща си, общински съветник от Християндемократическата партия.
Звездата му изгрява на изборите за кмет на Флоренция през 2009 година. Той поднася изненада, като печели първичните избори на лявоцентристите срещу официалния кандидат на ДП. Въпреки че през 2012 г. първият му опит да оглави партията не успява, година по-късно той става национален секретар - пост, от който също може да бъде принуден да се откаже с риск да постави под въпрос политическото си бъдеще.
Още по темата - във видеото на Bloomberg TV Bulgaria!
00:35 | 14.09.22 г.
