Повече европейска солидарност и повече ръст, общо решение за бежанската криза. И оставане на Великобритания в Европейския съюз (ЕС). Да, звучи като кухи фрази. И – да, по големите теми сякаш Европа е единна. Или поне четиримата водещи политици, които в четвъртък дискутираха бъдещето на Стария континент в Давос.
„Ние се нуждаем от повече, а не от по-малко Европа“, заяви френският премиер Манюел Валс. „Трябва да оставим зад себе си националния егоизъм“.
Колегата му от Холандия Марк Рюте обаче същевременно увеличава натиска. През пролетта бежанският поток отново ще се засили. Остават „шест до осем седмици“, за да се справим с кризата, добави той.
Де да беше толкова лесно. Защото бежанската криза разкрива доста добре типичния кризисен модел на ЕС. В случай на криза страните от съюза започват да действат едва тогава, когато нищо повече не може да се направи. Дори и тогава се предприема само най-нужното, за да се предотврати сривът на общността. Особено очевидно това бе по времето на петте години на дълговата криза, анализира германският Die Welt.
И по отношение на бежанската криза нещата не изглеждат по-различно. Как трябва да изглежда едно общоевропейско конкретно решение на темата – никой засега не смее да се изкаже, нито премиерите на Франция и Холандия, нито германският министър на финансите Волфганг Шойбле, нито гръцкият премиер Алексис Ципрас.
Повтаря се само една-единствена мантра – трябва да се намери европейски механизъм за разпределение на мигрантите, а външните граници трябва да се охраняват по-добре.
„Дъблин вече не функционира“, заяви Рюте, имайки предвид сключеното там споразумение, според което отговорност за регистрирането на пристигащите бежанци и проверката на подадените от тях молби за убежище носят онези държави, в които бежанците за първи път са стъпили на територията на ЕС. Но дали това споразумение, което задължава страните с външна за ЕС граница да регистрират бежанците, въобще е работило някога?
Неприятната част на всичко това – ЕС може да излезе по-силен от кризата, но може и „бързо да умре“, призна Валс.
А всъщност това трябваше да е часът на Алексис Ципрас. Още преди година той спечели изборите в страната си с призива за нова Европа с нов вид управление. Неговата страна е в центъра на мигрантската криза. Но междувременно Ципрас загуби голяма част от своя революционен плам. Друга Европа ли? Не, достатъчно е да не се намаляват пенсиите в Гърция. Както винаги – в края на краищата решаващи за прогреса на Европа са предимно националните интереси. Само заради това и Ципрас се съгласи европейската гранична агенция Фронтекс да помага на страната му в опазването на границите.
И така – какво да се прави, ако на Европа наистина ѝ остават само няколко седмици. Много е вероятно ЕС в края на краищата да намери само най-малкия общ знаменател. Това може да облекчи непосредствената криза, но няма да намери основно решение. Шойбле предлага прагматичен подход - създаване на коалиция на желаещите. Някои държави обединяват усилията си в тази насока. Финансовият министър дори показва готовността Германия да е по-силно ангажирана от другия. „Нашата финансова гъвкавост всъщност е по-голяма", каза той.
На всички е ясно освен това, че трябва да се инвестират милиарди, за да се възродят пострадалите от кризата региони, да се помогне и на Турция и останалите съседи на Сирия. Откъде обаче ще дойдат парите не е ясно. И сега е доста трудно да се съберат обещаните на Анкара 3,5 млрд. евро.
„Европа е много комплексна и се движи много бавно“, казва Шойбле. Кризата обаче изисква точно обратното – ясни решения, бързи действия.
Повече за Давос вижте във видеото на Bloomberg
08:27 | 14.09.22 г.
