Радев: За членство в еврозоната можем да говорим след стрес тестовете на банките

Гуверньорът на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев даде интервю за Елизабет Константинова от Bloomberg, което бе излъчено в предаването „InvestBook” на телевизия Bloomberg TV Bulgaria на 17 ноември. Ето какво каза управителят на централната банка, който пое поста през юли.

Как изглежда българската икономика с всички заобикалящи я кризи? Украинският конфликт, руските санкции, сирийската война, както и имигрантската вълна, заляла Европа. Как се отразява всичко това на българската икономика и нейните перспективи?

- За съжаление глобалните и регионални рискове за икономиката се покачиха, трагичните събития в Париж дадоха и още по-големи размери на риска. Следим всичко изкъсо и се опитваме да насочваме политиката в зависимост от тези промени. Например, превантивните мерки на централната банка в съответствие с тези на правителството смекчиха съществено риска за банковата система по време на икономическата криза в Гърция. Макроикономическото отражение на другия риск, за който говорим, също намаля. Вследствие на тази нездравословна среда очакваме икономическият ръст да е под потенциала си, поне в краткосрочен план.

Колко реалистична Ви се струва прогнозата на правителството за ръст от 2,1 % за следващата година?

- Централната банка няма особени различия в прогнозата си с тази на правителството за макроикономическото развитие. Ние очакваме ръст от 2% тази година, подкрепен от добро представяне на износа. И по-добро усвояване на европейските фондове, главно чрез инвестиции в държавния сектор. Що се касае за 2016 г. - очакваме по-силно вътрешно търсене, благодарение на частния сектор, което ще подпомага икономическия ръст да се движи близо до тези нива, а защо не и да се покачи.   Нека затвърдим. Очаквате 2% ръст за тази или другата година?

- Очакваме го за тази година и очакваме ръст за другата до 2,1%, а защо не и малко по-висок ръст.

Колко постижим е планът на правителството да намали бюджетния дефицит през идната година след очакван такъв от 3,3% за тази година?

- Важно е да кажем, че анонсираните 3,3% дефицит е вътрешният паричен измерител за фискален баланс. Сравнено с ESA данните ще бъде под 3%. Като цяло фискалното представяне през тази година е силно засега в резултат на по-добрите приходи от очакваното, което даде въздух за различни решения за политиката като допълнителни спестявания. А от гледната точка на централната банка е за предпочитане да се правят такива, за да може да се покрият спешни нужди при необходимост. Разбира се, решението е напълно в съответствие с правителството. Важно е, че дефицитът се очаква да се движи до 3%, което е добра отправна точка за засилване на усилията.   Какво е важно за привличане на повече преките чуждестранни инвестиции? В последните години са много ниски.

- Да, това не е феномен само тук. Има много общо с инвестиционния климат след световната икономическа криза. Има ясни знаци тази година, че това се променя и ако анализирате регионалните данни, ще установите, че всъщност преките чуждестранни инвестиции в България като процент от БВП са повече от от този на т. нар. нови членки на Съюза от гледна точка на притока и размера. И като казвам това, знаем, че има още много какво да се направи. Добрата новина е, че се създава широка политическа подкрепа, като имаме предвид и съдебната система, но и сектора на енергетиката и транспорта, които натрупаха много задължения в миналото.   Кога България планира да приеме еврото?

- Мисля, че отговорът на този въпрос е в нашия договор за присъединяване. Всички необходими условия са покрити, но това все още не е въпросът. Официалните критерии са постигнати, да, има още какво да се направи на структурно ниво. Например, разрешаване на останали въпроси в сектора на държавните предприятия и подсигуряване на фискалната устойчивост на здравния сектор и пенсионния.   Финансовият министър Владислав Горанов спомена 2018 г. за присъединяване към еврозоната. Колко реалистично Ви се струва това и какви са стъпките, предприети от България, за да бъде приета в еврозоната?

- Като централна банка ние се фокусираме главно върху предпоставките и тук това отнасям към три групи мерки. Първо, засилване на банковия надзор, второ - въвеждане на закона за възстановяване и преструктуриране на банки и заработването му, и на трето място - провеждането на проверката на качеството на активите и стрес тестовете на нашите банки. Първо трябва да приемем, публикуваме и въведем тези мерки. Планът ни е да ги завършим до края на 2016 г. и тогава, предполагам, че може да бъдем по-конкретни за време на пристъпване към чакалнята на еврозоната - ERM 2.

2018 г. реалистична цел ли е или все още е под въпрос?

- Не мисля, че обособяване на специфичен краен срок ще е много продуктивно на този етап, би било преждевременно. Първо искаме да видим как ще се имплементират тези мерки и какъв ще бъде резултатът от тях, особено от проверката на качеството на активите и стрес тестовете на банковата система. И тогава може да коментираме конкретни следващи стъпки и крайния срок за въвеждането им.

- Не. Позицията ни тук е кристално ясна. Присъединяването към валутния съюз е единствено възможна с фиксиран лев към еврото.   Колко стабилна е българската банкова система след фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и какви са действията, които централната банка предприе за банковия надзор?

- Мисля, че банковата ни система е стабилна, ликвидна и добре капитализирана. Фалитът на КТБ през миналата година разкри някои слаби места в практиките на банковия ни надзор. Затова централно е залегнала задачата за засилване на банковия надзор. Управление „Банков надзор“ е в момент на сериозна реорганизация. Планираме и последващи стъпки за подобряване на капацитета и практиките в съответствие с Базелските принципи за ефективен банков надзор.   Какво е нивото на лошите кредити в България и как виждате изчистването им?

- Нивото на лоши кредити се стабилизира през тази година под 11 млрд. лв. брутно. Има адекватно покритие от гледна точка на провизиите - над 50%. Освен това имаме капиталов излишък от близо 7,1 млрд. лв. към септември 2015 г. Някои мерки са в процес на въвеждане, като продажбата на група кредити и отписвания от балансите като резултат от реализация на допълнителните гаранции. Очаквам и като резултат на бъдещата проверка на качеството на активите и стрес тестовете да има допълнителен импулс в тази посока.   Какви са очакванията Ви за резултата от стрес теста на българската банкова система?

- Очаквам, че стрес тестът ще докаже, че нашата банкова система като цяло е стабилна. Разбира се, работим много здраво, за да сме напълно подготвени за не толкова добър сценарий, и тук визирам какво точно правим в „Банковия надзор“ - като налагане на правила и подобряване на вътрешния контрол в банковия надзор. Но също и поглеждаме към все още зеещи дупки в нашата рамка и на последно място, но не и по значение - осигуряване на подходящи механизми за потенциален капиталов недостиг на банки, където той не може да бъде покрит от пазара.   Кой би бил най-нежеланият сценарий?

- Той би бил ако резултатът от стрес теста посочи, че имаме систематичен проблем в банковата система. Не смятам обаче, че това ще се случи, но както споменах, възможни са някои проблеми в отделни банки и ние сме напълно готови да поемем тези проблеми.

Виждате ли реални евентуални сливания в банковия сектор в близко бъдеще?

- Очаквам сливанията да бъдат стратегическата посока, в която ще поеме нашият банков сектор. Но на този етап е малко рано да се говори с конкретика.

Цялото интервю гледайте във видеото