Съживява ли се пазарът на сливания и придобивания?

През изминалата 2013 година инвеститорите по света станаха свидетели на няколко големи размествания в корпоративния свят. Мобилният оператор Vodafone продаде дела си във Verizon, а Microsoft стана новият собственик на телефонния бизнес на Nokia.

Сливането на Publicis и Omnicom пък създаде най-голямата рекламна агенция в света. Изпълнителният директор на Dell изкупи акциите на компанията, с цел да я направи частна.

Списъкът може да бъде продължен и още. Изглежда големите сделки се завръщат, но реално пазарът на сливания и придобивания не беше чак толкова успешен през изминалата година.

Мащабните сделки, подкрепени от евтиния дълг и ниските лихвени проценти, се концентрират в сектори, като телекомуникациите, технологиите и здравеопазването. Това са наситени пазари с много иновации, в които компаниите са склонни да платят висока цена, за да подсигурят бъдещия си растеж. В същото време ръстът на капиталовите пазари прави потенциалните кандидати за придобиване по-скъпи. На инвестиционните банкери обаче не им се плаща, за да бъдат песимисти. Според тях възстановяването при сливанията и придобиванията вече е на път да се случи - просто трябва да видим малко по-добри данни за американската икономика, ръст на капиталовите пазари и край на дълговата криза в еврозоната. Изглежда, че и трите критерия вече са изпълнени, но корпоративните сделки все още не отчитат кой знае какъв ръст, коментира Нейра Чехич от Bloomberg Television. Изпълнителните директори все още се тревожат за икономическото възстановяване.

В последните три месеца на 2013 сливанията и придобиванията в световен мащаб намаляват с една трета спрямо предходната година. Стойността на сделките в Северна Америка и Европа намалява с 40 на сто, докато в Азия спадът е с 18 процента. По данни на Deutsche Bank обемът на сделките по сливания и придобивания, като дял от пазарната капитализация, е най-ниският от 1990 година насам. Това, което задържа възстановяването в сектора, до голяма степен е липсата на големи сделки в банковия сектор, както и в добивната индустрия.

Банките са твърде заети с регулаторните промени, докато минните и енергийните компании се тревожат заради спада в цените на петрола и металите. Интересното е, че според някои експерти, това би трябвало да е идеална среда за развитието на сделки по сливания и придобивания - ниски лихви и изобилие на капитал. Налице е обаче и потенциалната опасност от предстоящото вдигане на лихвените проценти, както и от забавянето на растежа, тъй като според много икономисти именно монетарната политика е в основата на доброто представяне на капиталовите пазари и не толкова финансовите резултати на самите компании.