Учебниците ни учат да гледаме на великите личности през една много тясна призма. В голяма част от случаите те ни казват, че монарсите и политиците, философите и откривателите, учените и генералите – всичките те са, или са били, интелигентни, решителни, дръзки. И бели.
Разглеждайки цялата световна история, наситена с това много факти и събития, удивително за мнозина е как един от най-великите герои на миналия век е чернокож мъж, роден в колиба от кал и прекарал голяма част от съзнателния си живот в затвор.
Нелсън Мандела просто е едно от изумителните човешки същества, пише британското издание Mirror. Колос, който не само, че даде гласност на лишенията на милиони хора, но и им осигури правото да съществуват като равни с другите раси.
Наближава краят на Първата световна война, когато през юли 1918 г. в малкото южноафриканско селце Мвезо се ражда Холилала Мандела. Години по-късно той става първият образован член на семейството си, след като майка му го изпраща в британско мисионерско училище. Традицията там е учениците да получават нови имена на герои на британската империя. Малкият Холилала избира името на адмирал Нелсън.
След като става свидетел на бруталността на расовата сегрегация в Йоханесбург, младият стажант-юрист предприема първите си плахи стъпки, за да се превърне впоследствие в още по-голяма историческа фигура от британския си съименник.
През 1944 г. Мандела участва в основаването на Младежката лига на Африканския национален конгрес (АНК). Скоро след това се превръща в основна фигура в организацията, чиято първостепенна цел е премахването на апартейда.
Вдъхновен първоначално от учението на Махатма Ганди, Нелсън Мандела пропагандира ненасилствения политически активизъм. През 1960 г. обаче той променя възгледите си, след като в южноафриканския град Шарпевил полицията застрелва без ясна причина 69 мирни чернокожи протестиращи.
Все по-нехуманното отношение към хората от различните раси убеждава Мандела в необходимостта от въоръжена съпротива. Това е причината той да стане командир на паравоенна организация, известна като "Копието на нацията".
В началото на 60-те години АНК е забранена и Мандела минава в нелегалност, жертвайки контактите със съпругата си Уини и двете им дъщери. Години по-късно, тя признава пред местни медии: "Аз не го познавам изобщо".
През юли 1963 г. Мандела е арестуван и обвинен в 221 престъпления, подтикващи към "насилствена революция". В съда той прави запомняща се 4-часова реч, която смразява южноафриканската нация.
"Борил съм се срещу бялото господство над черните. Преследвал съм идеала за демократично и свободно общество, в което всички живеят в хармония и с равни възможности. Това е идеал, за който живея и се надявам да постигна. Но ако се наложи, това е идеал, за който съм готов да умра", посочва Мандела.
На 46-годишна възраст той е признат за виновен по четири обвинения в политически саботаж и е осъден на доживотен затвор в Робен Айлънд – остров, разположен в близост до бреговете на Кейптаун.
През 1982 г. Мандела е прехвърлен в друг местен затвор при по-леки ограничителни условия. Тогава най-видно започват да проличават лидерските и общочовешките му качества.
Не без помощта на британския премиер Маргарет Тачър, Нелсън Мандела е помилван от южноафриканската държава през 1990 г. Свободата му е възприета от света като победа на ценностите за равноправие между всички раси на Земята.
Четири години по-късно се превръща в първия чернокож президент на Южна Африка, което е жива демонстрация на постиженията му в стопяването на расовата дискриминация.
Засилването на здравословните му проблеми го принуждава да се оттегли от президентския пост през 1999 г. Въпреки това той продължава личната си битка със световната бедност, разпространението на СПИН в Африка и войните.
Уникалното политическо наследство на Мандела е, че той остави след себе си здрава нация, която преди това бе раздирана от вътрешни противоречия. Освен това, дело му спомогна много други нации по света да загърбят различията си и да се обединят в опитите си да живеят един по-достоен и справедлив живот.
08:56 | 14.09.22 г.
