Грийнспан: Винаги ще има балони

„Винаги ще има балони и най-малката причина за това е, че хората понякога взимат грешни решения. Това не можем да предотвратим. Но можем да предотвратим това, че спукването на такъв балон да доведе до реакция на доминото, което след това да се разшири до икономическа криза“, коментира дългогодишният председател на Фед Алън Грийнспан в интервю за австрийското списание Format.at.

„Бяхме свидетели на това при срива на фондовия пазар от 1987 г. и на дотком кризата през 2000 година. И в двата случая нямаше верижна реакция, защото банките държаха малко рискове в засегнатите класове активи и успяха да абсорбират добре загубите. През 2008 г. обаче при срива на пазара на недвижими имоти всичко бе различно. Тъй като банки и застрахователни компании притежаваха повечето рискове. Ако тяхната капиталова подплатеност бе достатъчно голяма, щяха да издържат на тази, а и на по-големи кризи“, пояснява Грийнспан. 

Според икономиста банките следва да имат по-голям капитал. „Моето мнение не се споделяше от по-голямата част от моите колеги. В този смисъл бях с вързани ръце. Независимо от това, че темата е много важна. Когато поех поста си начело на Фед през 1987 г., попитах съответните експерти: "Как трябва да се определи какъв е оптималният размер на капиталовите резерви?" Никой нямаше отговор. Но и днес е трудно да се отговори на този въпрос. Днес бих казал, че банките би трябвало да имат най-малко съотношение на собствения капитал от 20 на сто“, казва още Грийнспан.

Икономистът не се чувства виновен за финансовата криза, каквито обвинения идват от редица експерти. Официалната Комисията за разследване от страна на правителството на САЩ нарочи Грийнспан и въведените от него дерегулации за основния виновник за кризата .

„Вижте, по мое време като шеф на Фед години наред повтаряха, че получавам похвали за неща, които не са моя заслуга. Сега пък трябва да нося отговорност за неща, които не зависиха от мен, но такъв е животът“, казва той. Грийнспан не е доволен, че влиза в учебниците по история като човекът, който не е предотвратил финансовата криза. „Смятам, че това е несправедливо. Има редица икономисти, които са на моя страна. Но така се случва в свободните общества, хората са на различни мнения“.  „Преди падането на Берлинската стена повечето експерти очакваха, че стандартът на живот в Източна Германия ще отговаря приблизително на този в Западна Германия. Когато Желязната завеса падна, това предположение се оказа напълно погрешно. Огромната пропаст от двете страни на стената показа, че капитализмът работи по-добре от една планова икономика. В това скоро се убедиха и нововъзникващите икономики като Китай, Индия и Русия и се обърнаха към пазарна икономика. В тези страни доходите скочиха бързо - два пъти по-бързо, отколкото в индустриализираните страни. Изведнъж там се появиха толкова много пари, че китайците, руснаците и индийците вече не са в състояние да похарчат всичко. Вместо това, те започнаха да спестяват. И така натиснаха надолу световните лихвени проценти. И то дългосрочните лихвени проценти. Погледнете числата. Явлението не съществува само в САЩ, но и в почти всички други индустриализирани страни, с изключение на Германия. Именно дългосрочните лихвени проценти влияят върху пазара на недвижими имоти. Никой не финансира жилищни сгради въз основа на основния лихвен процент, който в крайна сметка определя при каква лихва банките си заемат пари краткосрочно. Ние финансираме сгради с 20- или 30-годишен заем“. Според Грийнспан благодарение на бума в страните с нововъзникващи икономики дългосрочните лихвени проценти са се отделили много от краткосрочните лихвени проценти. „Когато през 2004 г. започнахме да повишаваме равнището на основната лихва, дългосрочните лихвени проценти спаднаха още повече. Не бихме могли да направим нищо“, казва той. Грийнспан  смята, че финансова криза, като тази през 2008 г., може да има повторение много по-скоро, отколкото редица икономисти си представят. Още за балоните вижте в материала на Ан Едуардс от Bloomberg!